Решение № 333 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2010 г.

Решение № 333 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2010 г., II г. о., ГК, съдията докладчик Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 101 от 4.02.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 747 от 8.06.2010 г. по гр. д. № 592/2010 г. на Варненския окръжен съд. Касаторите Т. Д. И., Р. И. В. и Д. И. Д., всички от [населено място] и чрез пълномощника им адвокат Зв. С., поддържат оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за неговата отмяна и вместо това предявеният от тях иск за собственост бъде уважен. Считат, че не са налице предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, като доказателствената тежест за установяването им е на страната на ответницата, позоваваща се на придобито чрез дарение право на собственост върху спорния имот. Ответницата Д. К. С. /М./ в писмен отговор, чрез пълномощниците й адвокатите Ч. и Н., счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните и съгласно данните по делото, намира следното: С обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното решение № 334 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 2210/2007 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск за предаване от ответницата на владението върху имот с площ 310 кв. м., представляващ реална част от поземлен имот № * по ПНИ на СО "П.", при описаните в решението граници, която част е очертана в червен цвят на приложената на л. 25 от делото скица. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че ищците се легитимират за собственици на възстановен по ЗСПЗЗ земеделски имот, описан в представеното решение № 661 от 7.12.99 г. на П. к. - В. като нива от 3.500 дка в м. "П. ", находящо се в терен по § 4 и издадената заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ с № 1650 от 20.06.2003 г. за имот № 1110 по ПНИ. Установено е от заключението на техническата експертиза, че част от този имот с площ 310 кв. м. попада в имота, предоставен за ползуване на Д. М. по удостоверение № 517/89 г. и описан като имот № *, за който са били налице предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване правото на собственост, впоследствие разпоредено с нот. акт № 166 от 1997 г. в полза на ответницата чрез дарение. С оглед заявеното от ответницата придобивно основание въззивният съд приел, че е и ирелевантно обстоятелството дали имотът е бил застроен към 1.03.1991 г. със сграда, но наличието на такава е било установено от събраните доказателства, вкл. и от показанията на свидетеля И.. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по един от спорните по делото въпроси - дали имотът е бил застроен със сграда към релевантния момент, за да се породи правото на изкупуване на земята от страна на ползувателите, праводатели на ответницата по договора за дарение от 1997 г. Този въпрос е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция на правото на наследниците на бившия собственик на имота, произтичащи от възстановяването му със заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, с дата 20.06.2003 г., и правото на ответницата, произтичащо от това на праводателите й. При положителен отговор на този въпрос в смисъл, че са налице предпоставките за трансформиране правото на ползуване в право на собственост, ответницата би могла да противопостави придобитото по дарение вещно право, като поддържаното от нея възражение за наличие на давностно владение е предявено като евентуално такова. Произнасянето по него е обусловено от отрицателния отговор на поставения въпрос. По поставения въпрос в практиката на ВКС, включително и представената към изложението на касаторите такава, съществуваше колебание относно понятието "сграда" по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ - дали изясняването му включва приложението на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ или и субсидиарно следва да намерят приложение подзаконовите нормативни актове по благоустройственото законодателство, предвиждащи електрификация, водозахранване и наличие на сервизни помещения. Противоречивата съдебна практика е преодоляна с приемането на ТР № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало право да придобият собствеността по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата, отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове. Поради това и релевантно за спорния въпрос е единствено приложението на разпоредбата на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ, предвиждаща изключенията, при които построеното в такъв терен не представлява сграда, а сред тях са и незавършени строежи до покрива включително - т. 4. По основателността на касационната жалба предвид изложеното по-горе по обуславящия изхода на спора за собствеността на спорния имот въпрос относно релевантността на тълкувателната норма на § 1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ за наличието на сграда в него към 1.03.91 г., следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно. Данните в настоящето производство са за незавършен строеж на сградата, предвидена като двуетажна такава, които не са обсъдени от въззивния съд, поради което и направеният извод за наличие на сграда, по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ е неправилен и необоснован. Това е довело и до неправилност на извода за транслативния ефект на дарението в полза на ответницата, тъй като той би настъпил само и доколкото нейните праводатели са били собственици на имота, за да противопостави успешно своето право на ищците, на които е възстановена собствеността със заповедта на кмета през 2003 г. Легитимацията на праводателите на ответницата предполага наличието на предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране на правото им на ползуване в право на собственост, по който въпрос произнасянето на въззивния съд се свежда до необоснован извод за наличието им, без излагане на съответни съображения за това, вкл. и за наличието на една от тези предпоставки - наличието на сграда към 1.03.91 г., при обсъждане на събраните доказателства в тази насока, което не е сторено. Това налага необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия по преценката на доказателствата и излагане на съображения, поради което и делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При него следва да бъдат разгледани възраженията на ищците против доводите на ответницата за наличие на предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и евентуално поддържаното от нея възражение за придобивна давност, като се съобрази, че придобиването по давност на имот, находящ се в терен по § 4, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ е изключено до приключване на административната процедура по възстановяване собствеността върху земеделската земя, в който смисъл е налице задължителна съдебна практика. С оглед на горното и на основание чл. 293, ал. 3, вр. с ал. 2 ГПК въззивното решение следва да се отмени като неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав, при което съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.