Определение № 279 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 4246/2013 г.

ВКСI търговско отделение11.07.2014 г.докладчик Мариана Костова

Диспозитив

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.4246/2013г. по описа на ВКС, ТК. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението от страните. ОТМЕНЯ определението / без дата/ по чл.248, ал.1 ГПК, с което е допълнено решение № 916/7.05.2013г., постановено по гр.дело №2519/2012г. на САС, втори състав, с което Ц. Ц. Ц. е осъден да заплати на С. Х. М. разноски в размер 9052.83 лв. ОСТАВЯ без уважение молбата на С. Х. М. по чл.248, ал.1 ГПК за присъждане на разноски. Определението в тази част не подлежи на обжалване. След влизане в сила на определението, с което се прекратява производството, делото да се изпрати на Благоевградския окръжен съд, ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

С определение № 485 от 12.06.2014г. на ВКС, ТК, състав на първо отделение, е допуснато касационно обжалване на решение №916/7.05.2013г. постановено по в.гр.№ 2519/2012г. на Софийския апелативен съд, втори състав, като е указано на касатора да внесе ДТ, което е условие за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. С писмена молба вх. № 5999 от 26.06.2014г. по делото постъпила писмена молба от пълномощника на касатора адв. Н. Б., с която уведомява съда, че доверителя му не разполага с парични средства за ДТ. Направено е искане ВКС да се произнесе по частна жалба вх. № 10918 от 11.10.2013г. срещу определението на САС, постановено по реда на чл.248 ГПК. С оглед на отказа на касатора да внесе ДТ, производството по делото ще следва да бъде прекратено. По частна жалба вх. № 5999 от 26.06.2014г.: Предмет на обжалване е определение на САС, с което на С. Х. М., в качеството й на въззивник, са присъдени разноски в размер на 9052.83 лв. Настоящият състав на ВКС, ТК намира за основателна жалбата, но по следните съображения: С решение №916 от 7.05.2013г., постановено по гр.д. № 2519/2012г. САС е обезсилил решението на Благоевградския окръжен съд от 13.03.2012г. постановено по т.дело № 201112001000063 и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Отменено е решението на окръжния съд, с което са присъдени на частния жалбоподател Ц. Ц. разноски по делото в размер на 21 409.83 лв. Сезиран с молба по чл.248 ГПК въззивният съд е уважил частично искането на въззивника за разноски. Определението е неправилно. По правило отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението и спрямо която то се явява санкция за неоснователно предизвикан спор. Съгласно чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК разноските се разпределят между страните съразмерно с уважената и отхвърлената част от иска, което означава съдът да се е произнесъл по материалноправния спор, с който е сезиран. Ответникът по делото има право на разноски и при прекратяване на делото, защото с определението се слага край на спора, с който е сезиран съда / чл.78, ал.4 ГПК/. Решението, с което се обезсилва първоинстанционното решение и се връща делото за ново разглеждане, възстановява висящността на спора пред сезирания съд. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса чрез обезсилване на недопустимото решение. В този случай разпоредбата на чл.78 ГПК е неприложима. Разноските ще бъдат разпределени между страните съобразно правилото на чл.78 ГПК при новото разглеждане на делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение

Цитирани разпоредби

5