Определение № 363 от 29.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Ответникът по касация П. С. Р. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК иска съдът да измени определение № 3103/19.10.2023 г. по настоящото дело в частта по разноските. Основният довод е, че касаторът „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ЕООД няма право на разноски, защото не е представил списък по чл. 80 ГПК. Евентуалният е, че присъдените разноски с определението по чл. 288 ГПК се изчерпват с адвокатското възнаграждение, което следва да се намали поради прекомерност (чл. 78, ал. 5 ГПК). Касаторът възразява, че молбата е неоснователна. С определението, чието изменение се иска, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът/ищец по отхвърлените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – т. 3 КТ е осъден да заплати на ответника/ответник и по касация, сумата 1 416.00 лв. – разноски пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и заплатено възнаграждение на „Адвокатско дружество С. Р., Н. К.“. Непредставянето на списъка по чл. 80 ГПК не е условие за възникване и/или за допустимо упражняване на правото на разноските по делото. Списъкът по чл. 80 ГПК е условие (абсолютна процесуална предпоставка) за правото на страната да иска изменение в частта по разноските на крайния акт, с който делото е приключено пред съответната инстанция (т. 9 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. Основният довод в молбата по чл. 248 ГПК за обратното е неоснователен. Дори когато адвокатското възнаграждение е прекомерно в смисъла по чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно разпоредбата съдът не може да го намали под минималните размери в НМРАВ. В случая, възнаграждението за представителството на ответника пред ВКС е уговорено с договор от 17.03.2023 г. Приложима е актуалната редакция на чл. 7, ал. 1, т. 1 и на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (Обн., ДВ, бр. 88/2022 г.). Разпоредбите определят сумата 780.00 лв. за минимален размер на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, и сумата 400.00 лв. за минимален размер на адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, който е за сумата 755.55 лв. (до 1 000 лв. Упълномощеното от ответника адвокатско дружество е регистрирано по ДДС. При начислените 20% ДДС върху сумата 1 180.00 лв. адвокатското възнаграждение е за сумата 1 416.00 лв. В отговора на касационната жалба адвокатът на ответника е развил възражения и срещу основанията за допускане на касационното обжалване, и срещу касационните основания. Това изключва приложението на чл. 9, ал. 3 НМРАВ. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, а с това – и евентуалният довод в молбата по чл. 248 ГПК. Настоящият състав следва да я отхвърли. При тези мотиви, съдът