Определение № 4420 от 01.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3003/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Геотерм“ АД, ЕИК[ЕИК], чрез адв. Л. Б., срещу определение № 342 от 02.06.2025 г. по въззивно ч. гр. д. № 265/2025 г. на Апелативен съд Варна, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената частна жалба. Производството пред въззивния съд е образувано по частна жалба, подадена от „Геотерм“ АД чрез адв. Б. от АК-Варна, насочена против определение № 1320/12.03.25г. по в. гр. д. № 478/25г. на ВОС, с което е била оставена без разглеждане жалба с вх. № 01700/20.01.2025 г. на ППЗК „Срацимир“, [населено място], обл. Варна – длъжник по изп.д. № 20248950400389 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № ....... на КЧСИ, с район на действие ВОС, против действия на ЧСИ, изразяващи се в извършване на публична продан, обявена в Протокол от 13.12.2024 г., и производството по делото е било прекратено. Жалба против действията на ЧСИ не е била подадена от присъединения взискател „Геотерм“ АД, а от длъжника по изпълнителното дело - ППЗК „Срацимир“. При така изложеното съдебният състав е приел, че въззивната жалба е недопустима, тъй като правен интерес от обжалване на посоченото преграждащо определение е налице единствено за ППЗК „Срацимир“, неговата жалба е била оставена без разглеждане, а взискателят „Геотерм“ АД е бил насрещна страна по същата. Последният не е надлежно процесуално легитимиран да обжалва определението, с което се оставя без разглеждане жалбата на длъжника, насочена против действия по публична продан на имотите му. При така установеното, производството по делото е прекратено. При преценка, настоящият съдебен състав намира постъпилата частна жалба за допустима, но неоснователна по същество. Правилно и законосъобразно в обжалваното определение е прието, че частният жалбоподател няма правен интерес да обжалва определение №1320/12.03.25г. по в.гр.д. № 478/25г. на ВОС. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че неправилно и незаконосъобразно възззивният съд е приел, че жалбата е недопустима, тъй като не е подадена от длъжника.Третото лице ще получи защита в изпълнителния процес упражнявайки своето право, а не право, което принадлежи другиму. Защитата на третото лице не се реализира чрез защитата на длъжника и това лице не може да упражнява права,които не му принадлежат. Принципът е приложим и при процесуалното право на обжалване.Не е налице случай ,за които законът изрично урежда възможност за присъединяване към жалба,подадена от друга страна в процеса. Настоящият жалбоподател и длъжникът са различни правни субекти, които могат да защитят правата си, всеки реализирайки своето право на защита, независимо дали определен акт на съдебния изпълнител, или акт на съд засяга техен общ интерес.Поради това определението следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, III – то г. о.,