Определение № 56 от 22.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 558/2012 г.

С определение от 08.03.2012 г. по внчд № 191/2012 г. Плевенският окръжен съд е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.2 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че не е налице основанието по чл.43 т.2 от НПК за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, установи следното: С разпореждане от 27.02.2012 г., Председателят на Плевенския районен съд е отказал да образува наказателно дело от частен характер по подадена тъжба от адв. Д. И. М. срещу Ц. М. Я. за извършени престъпления по чл.147 ал.1 и чл.148 ал.1 т.4 и ал.2 от НК. Като основание за отказа е посочено, че тъжбата е срещу действащ магистрат, който по силата на чл.132 от Конституцията не носи наказателна и гражданска отговорност за служебните си действия, освен ако извършеното не е умишлено престъпление от общ характер. Адв. Д. М. е подал жалба срещу разпореждането с искане то да бъде отменено и делото върнато на РС гр.Плевен за образуване на дело от частен характер. По повод подадената жалба, в Плевенския окръжен съд е образувано внчд № 191/2012 г. Видно от определение от 08.03.2012 г., съдът не се е произнесъл по жалбата, като вместо това е изпратил делото на ВКС за промяна на местната подсъдност. Настоящият касационен състав намира, че не е налице хипотезата на чл.43 т.2 от НПК за промяна на подсъдността. Съдия Ц. Я. не е нито подсъдима, нито пострадала, тъй като в Плевенския районен съд изобщо не е образувано дело от частен характер срещу нея. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по основателността на жалбата на адв. М., а по въпросът който съд ще гледа делото може да се разсъждава само, ако такова бъде образувано. Като взе предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение