Решение № 7730 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3130/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „ПРОПЛАНТ“ ЕООД против решение № 202 от 20.01.2026 г., постановено по адм. д. 874/2025 г. по описа на Административен съд - Плевен (АС - Плевен). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения за неправилност, кореспондиращи на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Съображения в подкрепа на доводите е изложил в касационната жалба и в писмено становище. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът - директорът на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Плевен, оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище. Иска оспореното решение да се потвърди от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 202 от 20.01.2026 г., постановено по адм. д. 874/2025 г. по описа на АС – Плевен е отхвърлена жалбата на „ПРОПЛАНТ“ ЕООД против Заповед № 2281 от 28.10.2025 г. на директора на ОДБХ -Плевен, с която е спряно за срок от 2 години действието на Удостоверение за търговия с продукти за растителна защита № 15-0081 от 19.01.2021 г., със срок на валидност до 19.01.2031 г., издадено на „ПРОПЛАНТ” ЕООД, ЕИК: 201362164, със седалище и адрес на управление [населено място], община Плевен, област Плевен, [улица], представлявано от управителя И. Л. Х., за търговия с продукти за растителна защита в обект - гр. Плевен, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. „Иван Миндиликов“ № 3, и за същия срок е наредено дружеството „ПРОПЛАНТ” ЕООД да се заличи от регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) като притежател на удостоверение за търговия с продукти за растителна защита № 15-0081 от 19.01.2021 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразен акт – издаден е от компетентен орган; в предписаната от закона форма, като фактическите основания по издаването на акта се съдържат в цитираните три броя констативни протоколи - № 004297/16.04.2025 г., № 004304/10.06.2025 г. и №004325/12.09.2025 г.; без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, доколкото в ЗЗР липсва специална процедура по издаването на оспорения акт, а протоколите с констатираните нарушения са доведени до знанието на представител на дружеството; при спазване на материалноправните разпоредби – установено е, че дружеството е извършило няколко различни по вид нарушения на разпоредбите на ЗЗР, което попада под обсега на „груби нарушения“ по смисъла на §1, т.13 от ДР на ЗЗР, тъй като продуктите за растителна защита (ПРЗ) са предмет на специална законова регламентация, защото се осъществява въздействие растения, които пряко или косвено са предназначени за консумация, поради което и законодателят е предвидил, при наличие на предпоставките на закона, да може да спре действието на което и да е от издадените удостоверения, като санкция за извършваната от самия търговец, независимо в кой от стопанисваните от него обекти, дейност с ПРЗ, в разрез с изискванията на закона; и в съответствие с целта на закона – опазване живота и здравето на хора, животни и растения и опазване на околната среда. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. По отношение наведеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, липсват конкретни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като такива в пределите на чл. 218 от АПК не се констатират. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към незаконосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни да доводите на касатора за разширително тълкуване на разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗР, даваща легална дефиниция на „груби нарушения“. Правилни са изводите на административния съд относно извършването от дружеството на няколко различни нарушения, които попадат в описанието на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗР. Следва да се посочи, че с оглед на съдържанието и предназначението на ПРЗ на ниво Европейски съюз и на национално ниво е налице строга регламентация, която цели минимализирането на риска за здравето на хора, животни, растения, както и за опазване на околната среда. Част от тази строга регламентация е разрешителния режим за търговия, преопаковане и съхранение на продукти за растителна защита, именно поради преследваната от закона цел. Следователно след извършването на проверките, констатациите от които са обективирани в констативни протоколи № 004297/16.04.2025 г., № 004304/10.06.2025 г. и №004325/12.09.2025 г., като част от тези констатации включват установени забранени за търговия ПРЗ, забранени за употреба ПРЗ, ПРЗ с нарушена опаковка, с изтекъл срок на годност, отворени различни разфасовки на ПРЗ и др., както и съхранението им в нерегламентиран склад, правилно е приел административният съд, че са налице груби нарушения от страна на дружеството-жалбоподател по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЗР, доколкото е налице множество различни нарушения на изискванията на ЗЗР (забрани по чл. 101 от ЗЗР). В оспорената пред АС-Плевен заповед като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1а от ЗЗД, а като фактическо основание „установени груби нарушение при извършени проверки, отразени в констативни протоколи“. В § 1, т. 13 от ДР на ЗЗР е нормативната дефиниция за „груби нарушения“, според която това са такива нарушения на изискванията на този закон или на актовете по прилагането му, довели до непосредствена опасност за здравето на хора, животни, растения, замърсяване на околната среда или до значителни икономически загуби. Описаните в констативните протоколи конкретни извършени нарушения съответстват на описанието за „груби нарушения“ по смисъла на ЗЗР и тяхното естество и тежест правилно са възприети от първата инстанция. Аргументите в касационната жалба за наличие на различни хипотези, различни фактически състави и обекти на въздействие не кореспондират със съдържанието на заповедта от 28.01.2025 г., в която са описани (чрез препращане) фактически извършените нарушения и те са определени като груби и то в съответствие с нормативната дефиниция, която няма нужда да бъде възпроизвеждана или цитирана в административния акт. Неоснователни са и доводите на касатора относно спиране действието на издадено удостоверение за търговия с ПРЗ по отношение на конкретен търговски обект. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че спиране действието на издадено удостоверение за търговия на ПРЗ е мярка по отношение на извършваната от търговеца разрешена дейност с ПРЗ в нарушение на изискванията на ЗЗР и/или на актовете по прилагането му. Действително в случая нарушенията са извършени от регистриран търговец в обект, за който той не притежава удостоверения за търговия с ПРЗ и преопаковане на ПРЗ, но мерките спиране действието на удостоверението и заличаване в регистъра по чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗЗР се предприемат спрямо търговеца (правния субект), а не спрямо обект. Заличаването на търговеца от регистъра има за последица невъзможността да упражнява съответната дейност във всичките си обекти, а не само в тези, за които са му били издадени съответните удостоверения за регистрация. Следва да бъде споделен и логически обоснования извод на АС-Плевен, че липсата на удостоверение за търговия/преопаковане на ПРЗ за конкретен обект, в който са констатирани нарушения, не е възможно да има за последица при невъзможност за упражняване на административна принуда спрямо нарушителя. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 960 евро, които с оглед изхода на спора, направеното искане и липсата на възражение за прекомерност трябва да му бъдат възстановени изцяло. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение