Решение № 134 от 1.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г.

Решение № 134 от 1.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 135/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. М. С. от [населено място] против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1193 от 16.07.2010 г., по в. гр. д. № 1453/2010 г., с което при условията на чл. 271, ал. 1 ГПК са отхвърлени предявените от касатора, в качеството му на ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумите по издаден от ПРС на осн. чл. 237, б. "к" ГПК (отм.) изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1801/2008 г. в полза на ответното търговско дружество, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение на ПРС за сумата 235.43 лв. - част от общо дължимата 1 058.85 лв., посочена, като неплатена топлинна енергия за периода 1.02.2004 г. - 31.03.2007 г. в изп. лист по ч. гр. д. № 1801/2008 г. на ПРС, заедно със законната лихва върху тази сума. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на доказателствения материал по делото и обсъждане заключенията на изслушаните специализирани експертизи - съдебно - счетоводна и съдебно - техническа, както и на материалния закон - чл. 147 ЗЕ (отм.), във вр. с чл. 14, ал. 1 ЗНА - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по касационната жалба, нито в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, нито в проведеното по делото съдебно заседание. Третото лице помагач, при участието на което е постановен обжалвания съдебен акт - [фирма] също не е изразило становище по касационната жалба. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните касационни основания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира: С определение № 805/21.12.2011 г., по горепосоченото дело, състав на второ търговско отделение на ВКС е допуснал касационното обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по отношение на определения за релевантен за изхода на делото въпрос на материалното право: "Дали месечните задължения на потребителите към топлоснабдителното дружество имат характер на "периодични плащания" и дали към тях е приложима кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД?", чието разрешение е прието, че противоречи на създадената по реда на чл. 290 и сл. ГПК практика на ВКС, ТК, служебно известна на настоящия съдебен състав. С определение от 20.03.2012 г. производството по делото е спряно на осн. чл. 292 ГПК до произнасяне на образуваното междувременно ТРна ОСГТК на ВКС по т. д. № 3/2011 г., имащо за предмет разглеждане на материалноправния въпрос "Какво е съдържанието на понятието "периодични плащания" по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики?", като с определение № 159 от 13.06.2012 г. същото е възобновено. За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумата по издаден, на осн. чл. 237, б. "к" ГПК (отм.), изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1801/2008 г. в полза на ответника [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказано кредиторовото вземане в размер на сумите: 385.10 лв. - "такса мощност" и стойност на отдадената от сградната инсталация топлоенергия за претендирания период 1.02.2004 г. - 31.03.2007 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на молбата за издаване на изп. лист по ч. гр. д. № 1801/2008 г. на ПРС- 18.02.2008 г., до окончателното и изплащане; 23.11 лв. разноски, признати с изпълнителния лист; 170.43 лв. - обезщетение за забава за периода 1.02.2004 г. - 31.03.2007 г. В този си общ размер задължението на ищеца, според съжденията на ПОС, е съобразен изцяло със заключенията на изслушаните по делото съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертизи. Изложени са в тази вр. съображения, че ищецът е потребител на топлинна енергия при условията на § 69, ал. 10 от ПЗР на ЗИДЗЕЕ, независимо от извършения демонтаж на всички отоплителни уреди в жилището му през 1996 г., поради което е задължен да заплати стойността на "такса мощност" и отдадена от сградната инсталация топлинна енергия за посочения в исковата молба период. По съображения, че процесното вземане на кредитора няма периодичен характер и по отношение на него намира приложение общата петгодишна давност, която към релевантния за спора момент не е изтекла, Пловдивският окръжен съд е отрекъл основателността на своевременно въведеното от ищеца правопогасяващо възражение за давност, основано на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна и следва да бъде уважена. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване е налице формирана задължителна съдебна практика - ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която понятието "периодични плащания" по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД са всички онези плащания, нямащи еднократен характер и неизчерпващи се с едно единствено предаване на пари или заместими вещи, а задължението е за трайни изпълнения, при което длъжникът престира повече от един път в продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации имат единен правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично, като не е необходимо периодите да са равни, а плащанията - еднакви, доколкото еднаквостта или различието в размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му на периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Затова и изискуемостта, забавата и давността за всяка престация, явяваща се самостоятелно задължение от единен правопораждащ факт, настъпва поотделно. Сочените белези, според изрично приетото в мотивите на в цитираното ТР на ОСГТК на ВКС № 3/2012 г., дават основание да се счете, че вземанията на топлофикационните, електроснабдителните и водоснабдителните дружества са периодични плащания по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което по отношение на тях се прилага кратката тригодишна давност. Следователно, като не е съобразил гореизложеното и е приел, че по отношение вземането на [фирма], [населено място] е приложима общата давност по чл. 110 ЗЗД, отказвайки да разгледа въведеното от възражение за изтекла кратка погасителна давност, въззивният съд е постановил обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което касационната жалба подлежи на разглеждане по същество. Оплакването на касатора, че като е отказал разглеждане на възражението му за погасяване вземането на ответното топлофикационно дружество ПОС неправилно е приложил материалноправната норма на чл. 111, б. "в" ЗЗД е основателно. Оспорваното вземане на ответника е формирано за исковия период 1.02.2004 г. - 31.03.2007 г., като датата на постъпване в съда на молбата на последния за издаване на изпълнителен лист по чл. 237, б. "к" ГПК (отм.), във вр. с чл. 154, ал. 1 ЗЕ е 18.02.2008 г., означава, че с прилагане на кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД същото се явява частично погасено по давност и доколкото и претенцията за заплащане на обезщетение за забава също се погасява с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, то неправилното приложение на материалния закон от страна на въззивния съд е довело и до незаконосъобразен, като краен правен резултат, съдебен акт. Същият следва да се отмени, а делото - да се върне на въззивния съд, на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК, който при надлежно въведеното от ищеца възражение за давност, да приложили кратката погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД по отношение на главницата на задължението и по чл. 111, б. "б" ЗЗД за обезщетението за забава, като съобрази падежа на всяко едно от дължимите периодични плащания - 30-то число на месеца, следващ този на ползването и размера на обезщетението за забава за всяко едно от тях, с оглед определяне на погасените по давност вземания на кредитора, вкл. чрез изслушване на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция по силата на чл. 294, ал. 2 ГПК следва да се произнесе и по отговорността за деловодните разноски за касационното производство. Води от изложените съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК