Определение № 10 от 11.01.2023 г. на ВКС, I т. о., ТК

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от пълномощника на Д. Т. Д. за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба решение № 454/02.112022 г. по т. д. № 393/2022 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2600097/27.07.2021 г. по т. д. № 116/2020 г. на Хасковски окръжен съд, с което молителят е осъден да заплати на „Коин Консулт“ООД сумата от 78 238,92 лв. - дължимо възнаграждение по консултантски договор от 08.05.2015 г., прехвърлено му чрез договор за цесия от 11.02.2020 г, както и лихви за забава в размер на 35 431.74 лв. за периода 10.01.2016 г. до 26.06.2020 г. върху главницата. С разпореждане на Председателя на първо отделение при ТК на ВКС са дадени указания на молителя в едноседмичен срок от уведомяването да представи платежно нареждане, удостоверяващо надлежно внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер, който при решения относно парични вземания съответства на присъдената сума. В срока за изпълнение на указанията молителят не е ги е изпълнил. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното: С разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК е предвидена процесуална възможност Върховният касационен съд да спре изпълнението на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, което е обжалвано с касационна жалба в предвидения за това срок. За да бъде спряно изпълнението, обжалващата страна е длъжна да представи надлежно обезпечение. Понятието „надлежно обезпечение” не е дефинирано изрично в закона, но от текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.282 ГПК, които уреждат начина на определяне на размера на обезпечението, следва категоричен извод, че за целите на производството по чл.282 ГПК надлежното обезпечение винаги е под формата на парична сума, която се депозира по специална сметка на Върховния касационен съд. Предназначението на депозираната сума е да служи като гаранция за удовлетворяване на кредитора в случай на благоприятен за него резултат от предприетото от длъжника касационно обжалване на въззивното решение, а в хипотезата на чл.282, ал.4 ГПК - като гаранция за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение, претърпени от носителя на признатото с въззивното решение право вследствие неоснователно предприетото от насрещната страна касационно обжалване на решението. В конкретния случай молителят е обжалвал решение на въззивен съд, с което е потвърдено осъдително решение на първоинстанционен съд за парични вземания. Съгласно чл.282, ал.2, т.1 ГПК, надлежното обезпечение за спиране на изпълнението на решения за парични вземания е в размер на присъдената с решението сума. На молителя е предоставена възможност да представи доказателства за внасяне на надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2, т.1 ГПК, но тойне е внесъл обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума, поради което искането за спиране следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,