Решение № 438 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2009 г.

Решение № 438 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. Е. от гр. С. срещу решение от 24.04.2009г по гр. дело № 1175/2003 г. на Софийски градски съд, IIб състав, с което в една част е отменено решение по гр. д. 7522/2001г на СРС по трудов спор с "А" А. (в несъстоятелност) и по същество е отхвърлен иск по чл. 225, ал. 1 КТ във вр. чл. 61 от колективен трудов договор, в частта за спорната разлика над 5662,56 лв до пълния предявен размер от 44 762 лева по иска за обезщетение поради оставане без работа за период от шест месеца Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като материално незаконосъобразно и необосновано по отношение решаващия извод, че не е било постигнато обвързващо страните и произвело правно действие споразумение, което да засяга размера на индивидуалното брутно трудовото възнаграждение на конкретния ищец за месеца предхождащ уволнението, същото подлежащо на съобразяване като база при определяне на обезщетението в удвоен размер, съгласно колективен трудов договор. Ответникът в касационното производство "А" (в несъстоятелност) оспорва жалбата и заявява в отговор, че не се касае за валидно изменение на трудовите договори по отношение на дължимото възнаграждение, спорното споразумение не е предложено от лице с представителна власт за работодателя. Позовава се на решение № 805 по гр. д. № 1019/2006 г. на ВКС, III г. о в този смисъл. С определение № 1* от 17.11.2009 г състав на III г. о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид противоречиво тълкуване на правни норми, свързани с колективното и индивидуално договаряне като институти на трудовото право, по въпроса за действителността и правните последици от споразумение, обективирано в предложение на работодателя за увеличение на трудовите възнаграждения на определена категория служители и ако последните са го приели по списък, води ли това до промяна в индивидуалния трудов договор на всеки от тях, ако и допълнителни споразумения към него да не са изрично оформяни, съответно какво значение има представителството на работодателя за правните последици на споразумението. По основанието на чл. 291, т. 1 от ГПК Върховен касационен съд намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по трудов спор за заплащане на обезщетение в полза на незаконосъобразно уволнен и съдебно възстановен на работа пилот от летателния състав на отряд " ТУ 154" в Авиокомпанията, за периода на оставане без работа от 13.02.2001 г до 13.08.2001 г. Спорна в случая е базата на дължимото обезщетение по чл. 228, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ с оглед дължащото се на ищеца брутно месечно трудово възнаграждение за предхождащия уволнението месец (януари, 2001 г) и предвид отхвърлянето или възприемането на "Споразумение за работна заплата между"А"А. и летателния състав по приложен списък" като основание за настъпило изменение на индивидуалните трудови договори, в частта за възнаграждението, спрямо множество уволнени в последствие служители. С писмо от 27.11 2000 г Главният изпълнителен директор на ответното дружество е изпратил споразумението до Съюзи на летците в гражданската авиация (СЛГА) под формата на разчет на "заплати по индивидуален трудов договор". Заявено е, че първото плащане на договорените равнища ще бъде на 15.01.2001 г с изплащането на заплатите за м. декември на 2000 г., от когато увеличението ще има сила. В поименен списък е изразено писмено съгласие с това споразумение от страна на служителите, подписано от настоящия ищец включително. По въпроса за обвързаността на работодателя с горното споразумение са постановени решения с различен краен изход на спора при противоречива практика, доколкото от едни и същи факти, установен по различните съдебни дела, са изведени противоположни правни последици. В решение № 361 от 16.04.2007 г, гр. д. № 1531/2004 г IIр г. о на ВКС е прието споразумението да не обвързва работодателя поради липса на валидно изразено съгласие, като подписано единствено от Главния изпълнителен директор, а към този момент Авиокомпанията се е представлявала съвместно с главния финансов директор, или с един от членовете на Съвета на директорите. В решение № 805 от 24.06.2008 г по гр. д. № 1019/2006 г на ВКС горната теза се допълва със съображението, че подписът върху изявленията в писмото до СЛГА не може да бъде свързван с приложената към него таблица, щом тя не е отделно подписана. До обратен извод е достигнал Върховен касационен съд в решение № 1991 от 10.01.2004 г по гр. д. 1515, III г. о, решение № 1153 от 1.08.2006 г III г. о, като е приел работодателят да е обвързан от правните последици на процесното споразумение в сферата на трудовото договаряне, доколкото по отношение на по-високите по размер възнаграждения предложението добросъвестно е прието от служителите, до които се е отнасяло, като в случая и писмената форма по чл. 119 от КТ е спазена. Правилна е практиката, при която решаващо за настоящия случай се съобразява наличието на обвързващо работодателя предложение за по-високи размери на индивидуалното трудово възнаграждение, както и надлежното им приемане. Като е обявил писмено своето предложение от 27.11.2000 г за споразумение, работодателят безспорно и видно се е ангажирал да предложи от своя страна формата на едно наложено му в колективен трудов спор решение, ето защо приложение ще намерят правилата на трудовото право за защита на работника, когато е добросъвестен, макар сключването на трудовия договор да се окаже опорочено. Тези правила са специални и работодателят не може да се позове на недействителност по съображения, почерпани от обема представителна власт на главния си изпълнителен директор, която недействителност да се прояви във вътрешните отношения със работници и служители на дружеството, предвид нормите на чл. 75, чл. 74, ал. 6 от КТ и чл. 271, ал. 2 от КТ. Като писмена форма за изменение на трудов договор следва да бъде прието и изричното писмено заявление на конкретния служител (в случая поименен списък), че е съгласен и приема предложеното увеличение на своето трудово възнаграждение съобразно приложената към споразумението таблица, същата безспорно част от предложението на работодателя, макар да не е отделно подписана. Няма законово изискване постигнатото по този начин писмено съгласие да бъде оформяно като индивидуално допълнително споразумение, за да породи действие. Ако след увеличението на индивидуалното брутно трудово възнаграждение служителят е продължил да работи още месец, а работодателят да приема работата му, обвързан с трудовия договор, именно увеличеният размер на последното брутно трудово възнаграждение ще е от значение за базата по чл. 228 от КТ вр чл. 225, ал. 1 от КТ . В случая този размер подлежи на удвояване, на основание чл. 61 от действащия при ответника "А" Колективен трудов договор. Въззивният съд правилно е намерил, че процесното "Споразумение за работна заплата между "А"А. и летателния състав по приложен списък" обвързва работодателя, но незаконосъобразно се е позовал на липса на форма относно приемането му от страна на конкретния ищец, предвид чл. 119 от КТ, макар последният писмено да е изразил съгласието си за приемане на споразумението . Така при изчисляване на обезщетението на база определеното брутно трудово възнаграждение от ищеца за месеца, предхождащ уволнението, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ в обжалваната част и същото следва да бъде отменено. В тази част, на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК Върховен касационен съд следва да постанови друго решение по съществото на трудовия спор за обезщетение по чл. 225, ал. 1 вр. чл. 61 от КТД. Успешното провеждане на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, в която част е влязло в сила решение от 12.01.2004 г на СГС II б отд, обуславя извод за незаконност на уволнението, налице са и другите предпоставки за уважаване на иска за обезщетение поради оставане без работа за период от шест месеца. Видно от представеното копие от трудова книжка, ищецът Е не е постъпвал на работа при друг работодател и е бил в принудителна безработица. Искът е доказан по основание, размерът на обезщетението е уговорен при удвоена база, съгласно чл. 61, ал. 1 от действащия при ответника К трудов договор, на това основание следва да се присъди като установен за размера от 44 762 лева, съгласно прието и неоспорено заключение на вещото лице С. До този размер, за разликата над присъдените 5662,56 лв, иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ вр. чл. 61 от КТД е на разглеждане пред настоящата инстанция Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 39 099,50 лева обезщетение, както и установените по делото разноски съобразно уважения размер на иска за всички инстанции. В частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 44 762 лева, до размера на сумата 49 100 лева първоинстанционното решение е влязло в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.