Определение № 306 от 23.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5114/2015 г.

Производството е по реда на глава ХХІV ГПК. Образувано е по молба на Х. А. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 666/ 26.05.2008 г. по гр. д. № 1685/ 2007 г. на Върховния касационен съд. Сочи се основанието на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Обосновава се с решение от 10.03.2015 г. на Европейския съд по правата на човека в Сграсбург по дело Х. А. Х. срещу Република България по жалба вх. № 4374/ 2005 г. Ответникът по молбата за отмяна Министерство на правосъдието на Република България не взема становище по нея. Становище не е постъпило и от Прокуратурата на Република България. Настоящият състав на Върховния касационен съд приема молбата за допустима поради следното: Първо, иска се отмяна на решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 218ж ГПК (отм). С касационното решение е оставено в сила решение на въззивния съд, с което след частично изменение на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на Х. А. Х. с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието на Република България за сумата 24 800 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на престоя му при унизителни човешкото достойнство условия, при които Х. А. Х. е задържан и изтърпява присъдата си с наказание доживотен затвор. Решението на Върховния касационен съд като необжалваемо, е влязло в сила. Второ, с приложеното към молбата решение от 10.03.2015 г. на Евпорейския съд по правата на човека по дело Х. А. Х. срещу Република България по жалба вх. № 4374/ 2005 г. е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г) (ДВ бр. 80 от 1992 г, изм. с Протокол № 11от 1994 г). Трето, молбата е подадена от ищеца по приключилото дело, на когото единствено принадлежи интересът да иска отмяна на влязлото в сила решение по извънредния способ в глава Х. ГПК. Той е и жалбоподателят, по чиято инициатива Европейският съд по правата на човека е установил допуснато от Българската държава нарушение. Четвърто, спазен е преклузивният 6-месечен срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. На 10.06.2015 г. решението на Европейския съд в С. е станало окончателно, а молбата с искане за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена на 29.07.2015 г. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на молбата. Въпросът за това дали новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, е по нейното същество. При тези мотиви, съдът