Определение № 1405 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 339/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от 25.11.2024 г. срещу определение № 23185/12.11.2024 г., с което е отхвърлено искането на „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по чл. 64, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдебното производство. Представя медицинско направление и твърди, че същото е издадено от лекар, а не от зъболекар, както неправилно е приел съда. Ответната страна - заместник изпълнителния директор на ДФЗ не изразява становище. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 19949/15.10.2024 г., постановени по адм. дело № 7940/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД и е прекратено производството по делото. Първоинстанционният съд е приел за установено, че указанията за представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 50 лв. не са изпълнени в определения от съда срок и са налице предпоставките на чл. 158, ал. 3 АПК. Определението за прекратяване е съобщено на жалбоподателя на 21.10.2024 г. С молба от 28.10.2024 г. от „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД чрез процесуален представител е направено искане за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса и е представено доказателство за платена такава след прекратяване на производството. С искането се излагат твърдения за влошено здравословно състояние на процесуалния представител на жалбоподателя, което го е възпрепятствало да изпълнили указанията на съда. Представено е медицинско направление, издадено от д-р Г. Дормишев. С определение № 23185/12.11.2024 г., е отхвърлено искането на „АСКОС ПРОПЪРТИС“ ЕООД за възстановяване на срока, като съдът е приел, че задължението за плащане на държавна такса е заместимо задължение и може да бъде изпълнено по много алтернативни начини. Освен това представеният медицински документ е издаден на бланка 119 от зъболекар, като това изключва удостоверителната му сила. Затова АССГ приема, че липсват годни доказателства за твърдените от пълномощника на жалбоподателя обстоятелства за внезапно и продължило повече от седем дни заболяване, което е препятствало възможността да изпълни лично или чрез другиго указанията на съда. Определението е правилно. Съгласно чл. 64, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съдът е посочил неправилно правно основание на искането чл.161, ал.1 от АПК, което обаче не се отразява на крайния резултат на делото. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока за обжалване, а в случая е поискано възстановяване на срока за внасяне на държавна такса. Представеното медицинско направление действително е издадено от доктор в МДЦ "Кристал " София, а не от стоматолог, но не доказва наличието на особено непредвидимо обстоятелство по смисъла на закона. Представлява направление, с което пациентът е насочен за консултация с цел лечение. Следователно медицинското направление не доказва нито диагноза, нито временна неработоспособност по смисъла на Наредбата на медицинската експертиза, която да препятства възможността за изпълнение на дадени от съда указания. Налага се извод, че здравословното състояние на пълномощника не е от такова естество, че да не позволява в рамките на указания срок да отстрани нередовност на жалба. Определението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения, и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение