Определение № 2710 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1641/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Л. Ж., Б. С. Н. и Н. М. В., и тримата от гр. Белоградчик, обл. Видин, срещу Определение № 101 от 21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 18/2026 г. по описа на Административен съд – Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата им против Решение № 360, взето с протокол № 31 от 19.12.2025 г. на Общински съвет – Белоградчик, и е прекратено производството по делото поради просрочие. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Твърди се, че при обявяване на решението е бил указан 14-дневен срок за обжалване, поради което жалбата следва да се приеме за подадена в срок. Счита, че в първоначалната жалба е инкорпорирано и искане за обявяване на решението за нищожно, което искане е безсрочно. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответната страна – Общински съвет Белоградчик, чрез процесуален представител оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е установил, че с Решение № 360, взето с протокол № 31/19.12.2025 г., Общински съвет – Белоградчик не е приел предложението на жалбоподателите за произвеждане на местен референдум. Решението е обявено на интернет страницата на общината на 29.12.2025 г., като е посочен 14 - дневен срок зяа обжалването му. което не се оспорва. Жалбата срещу него е подадена в съда на 08.01.2026 г. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление решението на общинския съвет подлежи на обжалване в 7-дневен срок от обявяването му, че този срок е изтекъл на 05.01.2026 г., поради което подадената на 08.01.2026 г. жалба е просрочена. На основание чл. 159, т. 5 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Определението е неправилно. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, може да се обжалва пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяването му. Разпоредбата е специална и предвижда съкратен преклузивен срок за съдебно оспорване. В случая срокът е започнал да тече от 29.12.2025 г. и е изтекъл на 05.01.2026 г. – работен ден. Жалбата е подадена в съда на 08.01.2026 г., след изтичане на законоустановения 7-дневен срок. Основателно е възражението, че неправилно указан 14-дневен срок за обжалване води до удължаване на законния срок. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ГПК когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Според чл. 140 от АПК когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца, както и когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. При съвместно тълкуване на тези правни норми и като съобрази обстоятелството, че с цитираното решение Общински съвет Белоградчик е дал погрешено указание относно срока за обжалване, трябва да се приеме, че жалбата, подадена след изтичане на законния срок, но в погрешно определения срок е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение