Определение № 1589 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 998/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. И., подадена срещу определение на въззивен съд, с което е прието за недопустим предявения от нея иск за установяване нищожност на учредена законна ипотека в полза на банка, поради непосочването й като собственик на 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, а върху целия имот била учредена ипотеката. Ипотекираният имот бил продаден на публична продан, Постановлението за възлагане влязло в сила и постъпилите суми били преведени на кредиторите по изпълнението чрез влязло в сила разпределение. Въззивният съд е приел, че за ищцата липсва правен интерес да установи нищожност на законната ипотека, тъй като изпълнението било приключило. В изложението към частната касационна жалба на А. И. се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК (противоречие с практиката и очевидна неправилност). Поставени са въпроси за това дали правният интерес за установяване на нищожност на ипотека е обусловен от висящност на изпълнителното производство. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото съдебната практика установява правен интерес за установяване нищожност на ипотека за длъжника по изпълнението и за ипотекарния длъжник (определение № 402/16г. на ІІІ ГО и цитираната там практика). В случая ищцата не притежава качеството на ипотекарен длъжник, нито на длъжник по изпълнението, поради което при тези фактически твърдения, направени в исковата молба, спрямо нея като собственик на имота, ще са непротивопоставими учредената законна ипотека и извършената публична продажба на имота, т.е. тя не би изгубила правото си на собственост, доколкото публичната продажба е производен способ, откъдето за нея липсва правен интерес да иска установяване нищожност на законната ипотека. Поставеният въпрос в изложението е без значение за установяването на правния й интерес от установяване нищожност на законната ипотека, освен това не се установява очевидна неправилност на въззивното определение, доколкото за наличието на правен интерес съдът следи служебно във всяка фаза на производството. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО