Определение № 3508 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4780/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024г. на ГС – София, с което е потвърдено разпореждане № 77625 от 31.05.2024 г. по гр.д. № 46453/2023 г. на РС - София, с което на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК е върната въззивна жалба. С определение от 19.12.2024 г. ВКС е не е допуснал касационното обжалване на определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024 г. на ГС – София. С молба от 30.12.2023 г. „АстраЗенека България“ ЕООД/находяща се на листове 173 и 174 по делото пред I - инстанция/, чрез процесуалния си представител, е поискал да се допълни определението като му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 2159,24 лева, за което е направил своевременно искане. Ответницата по молбата – А. Д. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024 г. на ГС – София, с което е потвърдено разпореждане № 77625 от 31.05.2024 г. по гр.д. № 46453/2023 г. на РС - София, с което на основание чл. 262, ал.2, т.1 ГПК е върната въззивна жалба. С определение от 19.12.2024 г. ВКС е не е допуснал касационното обжалване на определение от 13.09.2024 г. по гр. д. № 9201/2024 г. на ГС – София, но не се е произнесъл по дължимостта на разноските за производството пред касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В случая с определението си от 30.12.2024 г. ВКС не се е произнесъл по направеното в отговор на частната касационна жалба искане от процесуалния представител на ответника „АстраЗенека България“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2159,24 лева, с молбата по чл. 248 ГПК не е представено и доказателство за заплащането на адвокатското възнаграждение, а е представена фактура, в която е разписано, че плащането следва да бъде сторено до 19.11.2024 г., а едва с молба от 26.06.2025 г. е представено платежно нареждане от 04.02.2025 г., от което е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Процесуалният закон има предвид единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия относно размера и условията за заплащане на хонорар. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само тогава, когато страната е действително заплатила възнаграждението, не е достатъчно само да е уговорено такова. Извършването на разноските трябва да бъде доказано и тежестта е за страната, която ги претендира – тя трябва да проведе пълно и главно доказване. Настоящият състав констатира, че процесуалният представител на ответника по молбата своевременно е направил искане за присъждане на разноски - в отговора на частната касационна жалба, но не е представил доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е било реално заплатено към подаването на отговора по частната касационна жалба, респективно до постановяването на определението от 19.12.2024 г., чието допълнение се иска. Предвид изложените съображения, съдът