Решение № 15011 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2020 г.

Решение № 15011 от 4.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10273/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Симеонов Любомиров, чрез пълномощник адв. Тренева против решение № 3432 от 30.06.2020 г. по адм. дело № 3659/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 К-4247/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е временно отстранен от заеманата от него длъжност. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени заповедта в обжалваната й част. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмено становище по делото оспорва касационната жалба с доводи за неоснователност. Претендира разноски, съгласно представени списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени доводите и възраженията на страните и данните по делото, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град, е отхвърлил жалбата на К. Симеонов Любомиров против заповед № 8121 К-4247/28.02.2020 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, с която служителят временно е отстранен от заеманата от него длъжност. В оспорената пред първоинстанционния съд заповед като фактическо основание за временното отстраняване на служителя от длъжност е посочено, че предвид ръководната длъжност, която заема комисар Любомиров - заместник началник на 03 РУ при СДВР, би могъл да възпрепятства дисциплинарното разследване, да унищожи или да укрие служебни документи. В хода на дисциплинарното производство предстои да бъдат снемани сведения от подчинени му служители в струстурното звено което ръководи. Изложени са съобръжения, че предвид заеманата длъжност Любомиров има достъп до информационните масиви на МВР, съдържащи лични данни и би могъл да окаже въздействие върху лицата имащи отношение по случая, за тяхното сплашване или даване на невярна информация в полза на него или на служителя Симеонов, което би попречило за разкриване на обективната истина. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод за наличието на двете предпоставки по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за временно отстраняване от длъжност, а именно: образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и служебното положение на служителя би затруднило разкриване на обективната истина и извод за законосъобразност на приетото от дисциплинарно наказващият орган, че служебното положение на жалбоподателя ще затрудни разкриването на обективната истина, тъй като при провеждането му ще бъдат снемани сведения от подчинени му служители в ръководеното от него звено, в качеството им на свидетели, чийто показания са от съществено значение за установяване на фактическата обстановка. Отчетено е обстоятелството, че оставането на Любомиров на длъжността, която е ръководна ще повлияе на служителите, които са в йерархическа връзка със своя началник и по този начин може да се отрази на обективността на свидетелите или да им въздейства да откажат да дават сведения по дисциплинарното производство, поради което правилно органът е приел, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. По изложените съображения, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. Решението е правилно - постановено е при вярно установени фактически обстоятелства и точно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 ЗМВР и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В процесния случай, съдът правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Със същата заповед в т. 1, срещу служителя е образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 207 ЗМВР. В мотивите към т. 1 от заповедта е посочено, че на 12.02.2020 г., в гр. София, комисар Любомиров е задържан заедно със старши инспектор Стоименов за това, че на 21.01.2020 г. в гр. София е използвал служебното си положение за лична облага и облага на трето лице, като подпомогнат от Стоименов направил опит да се облагодетелства, като придобие чужда движима вещ - парична сума в размер на 11 182, 90 лв., представляваща печалба от Български спортен тотализатор. В качеството си на зам. началник на 03 РУ - СДВР Любомиров се сдобил с фиш - квитанция с пореден № 000000117, печалба от Джокер тираж 9982019 г., собственост на Н. Пенчева Георгиева, за който знаел, че е отнет противозаконно от неустановено в хода на разследването лице, като се явил пред БСТ, представил фиша - квитанция като свой и собствената си банкова сметка, по която да му бъде преведена печалба, която не му се следва, като деянието останало недовършено по независещи от него причини. С така описаните действия е прието, че Любомиров е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР "държавните служители са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", а именно т. 15, т. 16, т. 17 и т. 19 от ЕК. Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал поведението на касатора като дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 от ЗМВР "неизпълнение на разпоредбите на този закон" и "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание "уволнение". Правилни са изводите на съда, че служебното положение на касатора и заеманата от него ръководна длъжност биха затруднили разкриването на обективната истина тъй като при провеждане на дисциплинарното производство ще бъдат снемани сведения и обяснения от подчинените му служители. С оглед конкретните фактически обстоятелства, послужили като основание за образуване на дисциплинарното производство, съдът правилно е приел, че служебното положение на Любомиров би му позволило да окаже влияние върху лицата, които имат отношение към казуса, поради което е налице и втората предпоставка по чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Следва да се сподели също изводът на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Принципът за съразмерност по чл. 6 от АПК е спазен, като засягането на правата и законните интереси на жалбоподателя чрез издаване на заповед за временно отстраняване е съобразено с целта, за която актът е издаден - да се осигури законосъобразно и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство. Ето защо, приложената мярка не засяга правата на лицето в по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване на дисциплинарното производство. Неоснователни се явяват изложените в касационната жалба възражения за неправилност на съдебното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като такива не са посочени конкретно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената претенция за разноски от процесуалния представител на министъра на вътрешните работи, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение,