Определение № 20 от 14.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 43/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ЕКОКО.БГР”ЕООД и „ Глобал Агро Трейдинг „ ЕООД, представлявани от Ю. М., против определение № 543/04.12.2017 г. по ч.т.д.№ 478/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от двете дружества молба за предоставяне на правна помощ, по реда на Закона за правната помощ. Частната жалба е бланкетна – с твърдение за неправилност. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и като такава е допустима, но неоснователна. За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, съставът на Пловдивски апелативен съд се е позовал на правосубектността на молителите – юридически лица, търговци, както и на социалната функция на разпоредбите, уреждащи предоставянето на правна помощ / ЗПП /. Съображенията на въззивния състав следва да бъдат споделени. Съгласно чл.5 ЗПП „ правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията, посочени в този и в други закони „. По аргумент от противното, такава не се предвижда от законодателя за предоставяне на юридически лица, тълкуване - потвърдимо и от съдържанието на чл.24 т.3 ЗПП, според която норма „ правна помощ не се предоставя в случаите на търговски дела и данъчни дела по ДОПК, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ „. Разрешението е напълно логично,тъй като търговските субекти се предполага да са платежоспособни.В противен случай за същите е задължително предприемане на процедура по реда на Част ІV на ТЗ /Несъстоятелност/. В този смисъл е непротиворечивата, константна практика на ВКС / така определения по ч.т.д.№ 1115/2018 г. на І т.о., опр. по ч.т.д.№ 2851 / 2014 г. на І т.о. на ВКС и др. /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение