Определение № 172 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 588/2018 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. По искането за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 124 от 18 март 2019 г. от данните по делото се установява следното: Предявени са искове за отнемане на незаконно придобито имущество общо на 3072780,30 лева: от „БГ транзит“ ООД за 2954367,15 лева, от М. К. за 40000 лева, от В. К. и Й. К. за 78413,15 лева. С първоинстанционното решение дружеството е осъдено за сумата 2954367,15 лева, В. и Й. К. за сумата 64104,38 лева (отхвърлен е искът за 14308,77 лева), а М. К. за 40000 лева. Дружеството е осъдено да заплати 118174,67 лева държавна такса, В. и Й. К. са осъдени да заплатят 2564,18 лева държавна такса, а М. К. е осъдена да заплати 1600 лева държавна такса. В полза на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество е присъдено всички ответници да заплатят разноски 1672,18 лева, намалени от въззивния съд с 26,76 лева, или общо 1645,42 лева, и всички ответници да заплатят 42114,72 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, намалени от въззивния съд с 487,30 лева, или общо 41627,42 лева. В полза на адвокатите на В. и Й. К. са присъдени по 482,63 лева разноски заради оказана безплатна правна помощ на материално затруднени лица. Първоинстанционното решение е обжалвано от всички физически лица с искане да се отмени решението и в частта за определените държавни такси, разноски и юрисконсултско възнаграждение, като се присъдят разноски и за двете инстанции. Според представените списъци по чл. 80 ГПК, от комисията се претендира юрисконсултско възнаграждение от 3630 лева, от В. К. държавна такса от 845,42 лева и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, от Й. К. държавна такса от 530,29 лева и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗA (записани в списъка като 3800 лева), от М. К. държавна такса от 93,62 лева и 3600 лева адвокатско възнаграждение. С въззивното решение се отменя решението спрямо В. и Й. К. за сумата 8729,22 лева и изцяло за М. К., и исковете до този размер се отхвърлят. В. и Й. К. са осъдени да заплатят държавна такса от 349,18 лева съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Комисията е осъдена да заплати на В. и Й. К. 119,36 лева разноски, на Й. К. 212 лева държавна такса за обжалването и адвокатско възнаграждение от 766,43 лева по чл. 38 ЗА. В. и Й. К. са осъдени да заплатят на комисията 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Комисията е осъдена да заплати на М. К. сумата от 7293,62 лева разноски за двете инстанции. С касационната жалба на В. К., единствено допусната до касационно обжалване, е обжалвано решението на въззивния съд за сумата общо от 55375,16 лева по банкови сметки, включително сума от 28000 лева от продажба на МПС. Касационното обжалване е допуснато за сумите в общ размер от 26561,44 лева, за същата сума искането е отхвърлено, и въззивното решение е потвърдено за сумата 1564,66 лева (фактическо потвърдено е за сумата над 26561,44 лева). В. К. е осъден да заплати на комисията 1700 лева юрисконсултско възнаграждение. Според представените пред касационната инстанция списъци по чл. 80 ГПК, на В. К. се дължат държавни такси общо от 531 лева, адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за касационната жалба (записани като 1000 лева), адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за касационното обжалване (записани като 2500 лева); на Й. К. се дължат държавна такса за частно производство от 15 лева, адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за отговор на касационната жалба на комисията, адвокатско възнаграждение от 2500 лева за касационното производство; на М. К. адвокатско възнаграждение от 2700 лева за отговор на касационната жалба на комисията. Последното искане е прието за основателно от касационния съд и с допълнително определение сумата е присъдена. При окончателното приключване на делото пред съответната съдебна инстанция със съдебен акт, който разрешава спора между страните със сила на пресъдено нещо, съдът следва да се произнесе по сторените разноски от страните пред трите съдебни инстанции, като ги присъди в размер съотнесен към уважената, съответно отхвърлената част от исковете съобразно приложението на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Общият размер на предявените от комисията срещу В. К. и Й. К. искове възлиза на 78413,15 лева. След окончателното приключване на спора пред касационния съд, предявените срещу тях искове са частично уважени за сумата от 30378,38 лева, която съставлява 38,74% от общия размер на предявените срещу посочените двама ответници искове, съответно същите са отхвърлени за сумата 48034,77 лева или 61,26%. В това съотношение следва да бъдат разпределени разноските между страните по тези искове. По дължимите на комисията разноски: С оглед приложението на чл. 78, ал. 1 ГПК, комисията има право на разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от книжата по първоинстанционното производство и съдържащия се в тях списък на разноските, комисията претендира разноски за първа инстанция от 110 лева за обнародване в Държавен вестник, 420 лева – автотехническа експертиза; 500 лева – за строително-оценъчна експертиза и 650 лева – за съдебно-икономическа експертиза, които общо възлизат на 1680 лева. Съдът в настоящия си състав намира, че тези разноски ищцовата страна е сторила в защита на исковете си, предявени срещу всеки от четиримата ответници, а не само срещу В. и Й. К.. Размерът на тези искове възлиза на общата сума от 3072780,3 лева, поради което и посочените двама ответници следва да понесат такава част от тях, която съответства на уважените срещу тях искове спрямо общия размер на мотивираното искане на комисията. Размерът на уважените срещу съпрузите К. искове е 30378,38 лева, която съответства на 0,99% от общата сума на мотивираното искане на комисията, или в тежест на В. и Й. К. следва да се присъди сума в размер на 16,63 лева. В производството пред първоинстанционния съд, развило се пред окръжния съд в гр. Русе, комисията е претендирала и юрисконсултско възнаграждение в размер на 92714 лева, намалено от първата инстанция на сумата от 42114,71 лева, а от апелативния съд в гр. Велико Търново – до сумата от 41627,42 лева. Съдът в настоящия си състав намира, че при определянето на дължимото от В. и Й. К. на комисията пред първа инстанция юрисконсултско възнаграждения следва да се съобрази редакцията на чл. 78, ал. 8 ГПК към момента на приключването на производството пред първа инстанция (преди изм. с ДВ бр. 8/2017 г.), като основа за изчисляването на това възнаграждение следва да бъде не общият размер на мотивираното искане срещу всички ответници, а размерът на искането за отнемане на имущество само срещу посочените двама ответници, което в размер на 78413,15 лева. С оглед правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, приложимо спрямо посочения материален интерес, но и при съобразяване на високата фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение на комисията следва да се определи в размер на 3800 лева. Съобразно правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК В. и Й. К. дължат част от посоченото възнаграждение, която е съразмерна на уважената част от предявения срещу тях иск – сума в размер на 1472,12 лева. За производството пред въззивна и касационна инстанция в полза на комисията следва да е определи възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК (в редакцията след изм. ДВ бр. 8/2017 г.) във вр. със Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, които с оглед фактическата и правна сложност на делото следва да бъдат определени в размер от по 200 лева за всяка от двете инстанции или общо комисията има право на разноски в размер на 1888,75 лева. По дължимите на В. К. и Й. К. разноски: В полза на В. К. и Й. К. следва да бъдат присъдени разноски с оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК – съобразно отхвърлената част от предявените срещу тях искове. На В. К. следва да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 529,90 лева – съответна част от претендираните 865 лева; за производството пред въззивния съд 517,90 лева – съответна част от претендираните 845,42 лева; за производството пред касационната инстанция 325,29 лева, съставляващи съответна част от общо претендираните 531 лева, или общо в полза на В. К. за трите съдебни инстанции следва да се присъдят 1373,09 лева. На Й. К. следва да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 98,02 лева – съответна част от претендираните 160 лева; за въззивното производството 324,85 лева, част от претендираните разноски в размер на 530,29 лева; за производството пред Върховния касационен съд 9,19 лева, част от претендираните 15 лева за подадена частна касационна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК на апелативния съд в [населено място] и също 1531,50 лева от претендираните 2500 лева за адвокатско възнаграждение пред касационния съд (с оглед представения договор за правна защита и съдействие на л. 233 от касационното дело, от който е видно че възнаграждението е реално платено от Й. К.) или общо за трите съдебни инстанции сумата от 1963,56 лева. На основание чл. 78, ал. 6 във вр. чл. 84 ГПК, ответниците В. и Й. К. следва да заплатят и държавна такса за воденето на делото пред трите съдебни инстанции по сметка на Върховния касационен съд, тъй като това е решаващият съд по спора. За производството пред първоинстанционния съд, държавната такса върху уважената част от предявените срещу тях искове е 1215,14 лева, като за въззивната и касационната съдебни инстанции, държавната такса се дължи наполовина (в този см. решение № 191 по гр.д. № 824/2009 г. на ВКС, IV г.о.) или по 607,57 лева за въззивната и касационната инстанции. Следователно, двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в общ размер на 1822,71 лева. Разноски на адв. Ю. М. и адв. Е. К.: В производството пред трите съдебни инстанции ответниците В. К. и Й. К. са били представлявани съответно от адв. Ю. М. и адв. Е. К. при условията на чл. 38 ЗАдв, предвид което на същите следва да се определи възнаграждение от съда. В полза на процесуалния представител на В. К. - адв. Ю. М., следва да се присъди възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първа инстанция в размер на 2144,10 лева, част от посочената в списъка по делото пред окръжния съд в гр. Русе сума от 3500 лева. В приложения в книжата по делото на апелативния съд в гр. Велико Търново списък не е посочена сума, поради което съдът в настоящия състав на основание чл. 38 ЗАдв, като съобразява правната и фактическа сложност на делото определя това възнаграждение в размер на 3800 лева, като от тази сума на адв. М. следва да се присъди част, съразмерна на отхвърлената срещу доверителя ѝ част от иска, а именно – 2327,88 лева. За касационното производство следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2144,10 лева, съответна част от претендираното възнаграждение от общо 3500 лева, или общо за производството пред трите съдебни инстанции сумата от 6616,08 лева. В полза на процесуалния представител на Й. К. – адв. Е. К., следва да се присъди сумата от по 2327,88 лева за първата и втората съдебни инстанции, част от съответно претендираните 3800 лева за всяка от инстанциите; за производството пред касационния съд сумата от 612,6 лева – част от определената по реда на чл. 38, ал. 2, т.2 ЗАдв сума от 1000 лева за осъщественото пред ВКС процесуално представителство, или общо сумата от 5268,36 лева за трите съдебни инстанции. Предвид изложеното, на основание чл. 250 ГПК следва да бъде допълнено определение № 124 от 18.03.2019 г. по гр. д. № 588/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о., като бъдат присъдени разноските съобразно изложените мотиви. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,