Определение № 6477 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5403/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от К. Д. К. срещу Определение №953 от 27.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил по адм. дело №286/2026 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GRAM 2535501 от 02.04.2026 г. на младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ (ПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца“. Частният жалбоподател - К. Д. К. счита, че определението е неправилно. Излага, че при постановяване на определението си съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства. Посочил е, че молителят не е представил доказателства за настъпването на значителни или трудно поправими вреди, което е в пряко противоречие с представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 92862 от 02.07.2025 г., удостоверяващо 100% инвалидност на К. К. без чужда помощ, което здравословно състояние е настъпило след тежка [заличен текст]. Съдът не е обсъдил факта, че за лице със 100% инвалидност, което не може да се движи повече от 15-20 минути пеша без продължителна почивка, автомобилът не е лукс, а необходимост за подпомагане на комплексни ежедневни нужди, които обхващат физическа мобилност, здравни грижи, социално участие, административни и базови ежедневни дейности. Автомобилът е необходим за редовни посещения при лекари, рехабилитатори, болници и други. Дава възможност за гъвкавост за пътуване в удобно време, без зависимост от разписания. При пазаруване, облекчава трудно носене на тежести. При спешен случай, дава възможност незабавна реакция без чакане на линейка. Липсата му често води до зависимост, изолация и влошено качество на живот. Игнорирането на тези факти е довело до нарушаване на баланса между обществения интерес и личните вреди. Предварителното изпълнение на ПАМ препятства К. да посреща собствените си ежедневни нужди, тези на семейството му и тези на възрастната му [възраст] майка. Липсват други членове на семейството му, които могат да управляват МПС. В мотивите си съдът е посочил, като утежняващо вината обстоятелство "напускане на мястото на ПТП с участието на дете". С това съдът на практика безкритично е приел записа на актосъставителя и се е произнесъл по съществото на спора, преди да е разгледал жалбата срещу самата ПАМ, нарушавайки презумпцията за невиновност и правото на справедлив процес. При постановяване на определението не е взето предвид поведението на детето, което е изтичало на пешеходната пътека. Липсата на адекватен надзор от страна на родителите или друг възрастен (например учители/възпитатели), на който е било поверено детето, също е допринесла за създаването на рисковата ситуация. К. Д. К. до момента не е участвал в ПТП, няма нарушения по ЗДвП и тъй като е бил примерен водач му е издаден „Златен талон“, който прилага към частната жалба. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. Сочи, че когато вредите за молителя (в случая — невъзможност за медицинско обслужване на инвалид) са по-големи от целения превантивен (възпитателен) ефект, предварителното изпълнение следва да бъде спряно. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Кюстендил е отхвърлил искането на К. Д. К. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GRAM 2535501 от 02.04.2026 г. на младши автоконтрольор в отдел „ПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 3 месеца“. За да постанови определението си съдът е посочил е, че жалбоподателят не представя доказателства за наличието на обстоятелства, при които спирането на заповедта е основателно. Изложил е, че нарушението не е доказано, докато не влязат в сила, съответно издаденият акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и заповедта за прилагане на ПАМ, но предварителното изпълнение обезпечава изпълнението на мярката. Законодателят е приел, че предимство имат обществените интереси, с оглед на които е предвидено прилагане на мярката. Не се сочат и представят по делото достатъчно доказателства за твърдяното от жалбоподателя ежедневно ползване на автомобила с прекратена регистрация за срок не повече от 3 месеца. Самото напускане на мястото на ПТП и то извършено на пешеходна пътека с участието на дете, прави искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ за неоснователно и неотговарящо на целите на закона. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Оспорената Заповед № GRAM 2535501 от 02.04.2026 г. издадена от младши автоконтрольор в отдел „ПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „бб“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства, се установява, че К. Д. К. е с влошено здравословно състояние – издадено му е Експертно решение на ТЕЛК № 92862 от 02.07.2025 г., удостоверяващо 100% инвалидност без чужда помощ. Предвид това на К. би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС за срок от три месеца, но дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Останалите твърдения на частния жалбоподател касаят законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ и са неотносими към предварителното й изпълнение. Изложеното води до извод, че оспореното в настоящото производство определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение