Определение № 50194 от 07.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2020 г.

С молба вх. № 1524/16.02.2022 година Ю. И. И. е поискала да бъде изменено постановеното по делото решение № 60 221/19.01.2022 година, в частта му за разноските, като присъдените на Я. Н. К. разноски бъдат намалени от 5648.14 лева на 4311.87 лева. Ответникът по тази молба Я. Н. К. е подал отговор с вх. № 3155/07.04.2022 година, с който е оспорил същата като неоснователна и е поискал оставянето й без уважение. С оглед датата на постановяване на решението и датата на подаване на молбата от Ю. И. И. срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С постановеното по делото решение № 60 221/19.01.2022 година касационният съд е отменил решение № 985/23.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година в частта му, в която след частична отмяна на първоинстанционното решение № 193/10.01.2019 година на Софийския районен съд,, І-во гражданско отделение, 7-ми състав, постановено по гр. д. № 14 352/2015 година, по предявен от Ю. И. И. срещу Я. Н. К. иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е развален договорът за покупко продажба на недвижим имот от 23.11.2010 година, обективиран в нотариален акт № 175, том І, рег. № 11 588, дело № 149/2010 година на П. В. П.-нотариус с район на действие района на Софийския районен съд, вписана под № 157 в регистъра на нотариалната камара, като вместо това е постановил ново, с което искът е отхвърлен. Със същото решение, с оглед изхода на спора, съдът е осъдил Ю. И. И. да заплати на Я. Н. К. сумата от 5648.14 лева, представляваща направени по делото разноски. В мотивите на решението е посочено, че сумата от 5648.14 лева, представлява направени по делото разноски, както и, че е неоснователно искането на И. за намаляване на заплатеното от К. възнаграждение за процесуален представител пред настоящата инстанция в размер на 3000.00 лева, тъй като същото не е прекомерно с оглед на цената на иска-64 073.50 лева, съгласно удостоверението за данъчната оценка. В молбата си по чл.248, ал. 1 от ГПК Ю. И. И. сочи, че в производството пред ВКС К е направил разноски в размер на 600.00 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на изложение за допускане на касационното производство; 3000.00 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство; 50.00 лева за държавна такса за допускане на касационното обжалване и 1281.47 лева за държавна такса за касационното обжалване. Общо направените разноски били в размер на 4931.47 лева, от които следвало да се присъдят 4311.47 лева. Предвидената в закона такса за допускане на касационното обжалване била в размер на 30.00 лева, а не 50.00 лева, както била внесена от К., поради което трябвало да се присъди само в установения от закона размер. Също така нямало основание за присъждане на сумата от 600.00 лева, тъй като изложението на основанията за допускане на касационно обжалване било част от касационната жалба и за изготвянето му не се дължало отделно възнаграждение. Във връзка изложеното в молбата трябва да се има предвид, че разпределената от съответната инстанция отговорност за направените от страните, в производството пред нея, разноски не е неизменна. В случая, че горната инстанция измени решението на долната такава или отмени решението й като пререши спора то тя се произнася и по разпределението на отговорността за разноски, като взема предвид не само направените пред нея такива, но и тези направени пред първоинстанционния съд. С оглед на това в настоящето производство касационният съд се е произнесъл по отговорността на Ю. И. И. за разноски като е преценявал направените от Я. Н. К. такива не само пред касационната, но и пред въззивната и първата инстанция. Предвид крайния изход от спора Ю. И. И. дължи на Я. Н. К. пълния размер на направените от него разноски пред всички съдебни инстанции. Същите са в размер на 1320.00 лева за първата и 2500.00 лева за въззивната инстанции. С решение № 985/23.04.2020 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 8-ми състав, постановено по гр. д. № 1635/2019 година размерът на дължимите се от И. на К. разноски е определен на 1083.33 лева за първата и 2500.00 лева за въззивната инстанция. Остават дължими се още 736.67 лева за двете инстанции. За касационната инстанция разходите на Я. Н. К. са в размер на 1311.47 лева за държавни такси за допускане на касационното обжалване (в размер на 30.00 лева) ш за разглеждане на касационната жалба (в размер на 1281.47 лева). Към тях следва да се добавят и сумите от 600.00 лева за адвокатско възнаграждение за изготвяне на изложение за допускане на касационното производство и от 3000.00 лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство. Няма основание една от тези суми да не бъде взета предвид доколкото законът не забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение както като цяло, така и за отделни процесуални действия. Също така липсва забрана при уговорено общо възнаграждение да се уговори и допълнително такова за конкретно процесуално действие. Сборът от всички посочени по-горе суми дава сумата от 5648.14 лева, колкото е присъдил и касационния съд. С оглед изложеното подадената от Ю. И. И. молба за изменение на постановеното по делото решение № 60 221/19.01.2022 година, в частта му за разноските е неоснователна и трябва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение