Решение № 5604 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15454/2012 г.

Решение № 5604 от 22.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15454/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Милка Георгиева Янкова от с. Малко градище, община Любимец, Хасковска област срещу заповед № РД 46-753 от 4.10.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която той е отказал да допълни предходно издадена от него заповед № РД 46-884 от 25.07.2008 г. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на заповедта, като се релевира допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването й, необоснованост и нарушение на материалния закон. Твърди се, че от фактите било безспорно установено, че административният орган не е доказал наличието на отрицателните предпоставки по т. 2 и 3 от § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ, поради което за жалбоподателката е налице правото да получи обезщетение за имотите на своята наследодателка на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. По изложените съображения в нея моли, да се отмени обжалваната заповед, като административният орган реши спора по същество и признае правото на обезщетение до пълния размер на земите на наследодателката от 326,600 дка. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна - министърът на земеделие и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Взема становище за нейната неоснователност, като в писмени бележки сочи твърдения, които противопоставя на тези, направени в жалбата и моли, тя да не се уважава. Претендира присъждането на разноски. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира жалбата, подадена от надлежна страна срещу административен акт, подлежащ на обжалване и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, като обсъди приложените към административната преписка писмени доказателства и при спазване на изискването на чл. 168, ал. 1 АПК прие за установено следното от фактическа страна: Милка Георгиева Янкова е наследник на Милка Георгиева Михова, която като изселен (бежанец) е подала молба за ликвидиране пред Смесената комисия по Гръцко-българското изселване на 11.07.1928 г. В молбата си за ликвидиране на недвижимите имоти е посочила общо 326,600 дка, владението върху които е изгубила от 24.05.1920 г. В декларацията си за изселване (образец № 1Б) бежанката Милка Георгиева Михова е заявила, че сама иска да разполага с 1/5 от описаните имоти. Поради това, че направеното искане за обезщетяване от Милка Георгиева Янкова е отговаряло на изискванията на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и горите, след одобряване решението на назначената от него комисия е издал заповед № РД 46-884 от 25.07.2008 г., с която на наследниците на Милка Георгиева Михова е определил право на обезщетение в размер на 65,320 дка, представляващи 1/5 част от 326,600 дка. Тази заповед за признаване на правото на обезщетение е била обжалвана пред Върховния административен съд, който с определение № 4336 от 1.04.2009 г. е прекратил производството по адм. дело № 14955/2008 г. и е изпратил искането, направено от наследниците на Милка Георгиева Михова, на министъра на земеделието и храните за разглеждането му по компетентност - като искане за допълване на заповед № РД 46-884 от 25.07.2008 г. в частта й по заявление вх. № АО-71 от 19.02.2007 г., за разликата от признатите 65,320 дка - до пълния им размер от 326,600 дка по молба за ликвидиране на наследодателката Милка Георгиева и /или като искане за поправка на явна фактическа грешка относно размера на земите. В изпълнение на определението на Върховния административен съд, министърът на земеделието и храните е издал заповед № РД 46-701 от 29.12.2010 г., с която е отказал да допълни заповедта си № РД 46-884 от 25.07.2008 г. по посоченото вече заявление на Милка Георгиева Янкова относно признаване на правото на обезщетяване до пълния размер на земите на Милка Георгиева Михова. Заповедта му е обжалвана пред Софийски градски съд (СГС), поради това, че заповедта е била издадена от заместник-министъра на земеделието и храните. Софийският градски съд с решение № 5251 от 18.11.2011 г. по адм. д. № 3220/2011 г. е отменил тази заповед, като е върнал делото като преписка на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията на съда, дадени в мотивите. Решението на СГС след обжалване от страна на Министерството на земеделието и храните е оставено в сила с решение № 3968 от 20.03.2012 г. по адм. д. № 1640/2012 г. По тези фактически установявания между страните няма спор, видно от изложеното в обстоятелствената част на жалбата. При новото произнасяне с обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е съобразил фактите, установени при извършените проверки на преписките в Министерството на земеделието и храните. Доказателствата за тях са приложени по административната преписка. От писмените доказателства, приложени към административната преписка се установява следното: От удостоверение за наследници № 76 от 9.10.2007 г., издадено от община Свиленград - лист 65 - 67 от делото се установява, че Георги Атанасов Овчаров, починал на х.хх.ххх г. е оставил за наследници Керко Георгиева Христова, Хрисо Георгиева Атанасова, Атанас Георгиев Овчаров, Димитър Георгиев Овчаров и Милка Георгиева Михова. Станка Ганева Даскалова, като един от наследниците на Хрисо Георгиева Даскалова и подала заявление с вх. № 4380 от 25.10.1994 г. до министъра на земеделието и храните за обезщетяване за земите на наследодателката си Хрисо Георгиева Даскалова. Документите на бежанката Хрисо Георгиева Даскалова са заведени с А. Е. № 131, досие № 6351/39825, опис 12 на архивен фонд 719к на Централния държавен архив (ЦДА), като в свидетелството си за етническо малцинство, раздел IV, т. 21 бежанката е заявила, че желае да разполага с 1/5 от недвижимите имоти, а те описани в молбата за ликвидиране са били възприети с общ размер от 267 дка, поради нечетливи текстове на позиции 36, 37 и 38. Поради това, че искането за признаване на обезщетение е отговаряло на изискването на чл. 19а, ал. 2, т. 2 ППЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните, като е възприел решението на помощния си орган, е издал заповед, с която е признал правото на обезщетяване на наследниците на Хрисо Георгиева Даскалова за 267 дка земи. При издаването на тази заповед не е било обърнато внимание на заявлението в размер на 1/5 част, с която бежанката е поискала да де разпорежда сама, поради което за обезщетяване са признати всичките заявени земи, без земите по посочените точки. Заповед № РД 46-544 от 3.05.2000 г. е приложена по делото - лист 118 - 119, като в приложението към нея под № 4380 е посочено и името на Хрисо Георгиева Даскалова. Освен това е приложено и решение № 4380 Г от 9.01.2001 г. на Поземлена комисия - Свиленград, от което се установява, че наследниците на Хрисо Георгиева Даскалова са обезщетени за 267 дка земя на стойност 149 253 лв. със 149 253 броя поименни компенсационни бонове на стойност 149 253 лв. При извършената проверка е било установено още, че и Атанас Георгиев Илиев, като наследник на Атанас Георгиев Овчаров, който от своя страна е наследник на общия наследодател Георги Атанасов Овчаров, е подал заявление за обезщетение, по което е образувана преписка с вх. № АО-1524 от 26.10.2007 г., като към заявлението си е приложил документите от досието на Хрисо Георгиева Даскалова. По искането му е била издадена отрицателна заповед, която е оставена в сила с решение на Върховния административен съд. Жалбоподателката по настоящото производство - Милка Георгиева Янкова е наследник на Милка Георгиева Михова, която от своя страна е наследник на общия наследодател Георги Атанасов Овчаров. При сравнение между молбите за ликвидиране, подадени пред Смесената комисия от двете сестри Хрисо Георгиева Даскалова и Милка Георгиева Михова се установява, че описаните от тях имоти по вид, площ и граници са едни и същи, включително и заявяването за разполагане само с 1/5 част от тях. При наличието на идентичност между двете молби за ликвидиране, подадени на една и съща дата - 11.07.1928 г. се налага логичният извод, че се касае за едни и същи имоти, на общия наследодател Георги Атанасов Овчаров, който към момента на подаването на молбите за ликвидиране пред Смесената комисия е бил починал, поради това, всяка една от сестрите е заявила правото на своята 1/5 идеална част от общото наследство, с петима наследника. Общият размер на цялото наследство е 326,600 дка. За обезщетяване на наследниците са издадени две заповеди на министъра на земеделието и храните: едната е за 65, 320 дка относно наследниците на Милка Георгиева Михова и втората е за 267 дка за наследниците на Хрисо Георгиева Даскалова. Общият размер на обезщетението е за 332,320 дка, което е в повече от наследството от 326,600 дка, за което може да се търси признаване на право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. При тези фактически установявания, е издадена и обжалваната заповед № РД 46-753 от 4.10.2012 г. на министъра на земеделието и храните, с която той е отказал да допълни предходно издадената си заповед до пълния размер на земите, описани от Милка Георгиева Михова в молбата й за ликвидиране, подадена до Смесената комисия - 326,600 дка. Фактическите установявания, описани в заповедта са установени от приложените и описани писмени доказателства, а при издаването на обжалваната заповед са спазени изискванията на чл. 19а ППЗСПЗЗ, поради което жалбата срещу тази заповед се явява неоснователна и недоказана. Всички изложени твърдения в жалбата на Милка Георгиева Янкова относно недоказване на отрицателните предпоставки на т. 2 и 3 от § 66 ПЗР на ППЗСПЗЗ са неоснователни и се опровергават от приложените по делото писмени доказателства. От доказателствата се установява, че общият наследодател Георги Атанасов Овчаров е оставил в наследство 326,600 дка недвижими имоти, които са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). Наследниците на Георги Атанасов Овчаров са имали право на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, което са получили с две заповеди, с право на обезщетение общо за 332,320 дка. Всъщност с искането за допълване на заповедта от министъра на земеделието и храните се иска нещо без правно основание, поради което и жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед на изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на ответната страна разноски, представляващи поискано юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК в размер от 150 лв., определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Искането на жалбоподателката за присъждане на направените от нея разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение