Решение № 6508 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1645/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), представлявана от директора Л. Николов, чрез гл. юрисконсулт К. В.-Гяурова, против Решение № 36035/ 03.11.2025 г., постановено по адм. д. № 3423/ 2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е осъдена СДВР да заплати на ищеца Ц. С. Г. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 10000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на сумата; да заплати на ищеца на основание чл. 143, ал. 1 от АПК сумата от 10 лв. деловодни разноски; да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. К. Кутева, САК, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1000 лв. деловодни разноски; да заплати на АССГ, на основание чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 143, ал. 1, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 77 от ГПК, сумата от 400 лв. деловодни разноски. Според касатора първоинстанционното решение е неправилно, с оглед на което иска да бъде отменено и да бъде оставен без уважение предявеният от Ц. С. Г. против СДВР иск. Алтернативно прави искане да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответника по касация. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Ответната страна – Ц. С. Г., в писмен отговор, чрез адв. Пенчев, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание ответникът по касация Ц. С. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Пенчев, който моли да бъде оставена без уважение касационната жалба и излага становище по правилността и законосъобразността на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Ц. С. Г., подадена против СДВР, с която се претендира заплащането на обезщетение за причинени му неимуществени вреди, причинени му от Заповед за прилагане на ПАМ с рег. № 2974/ 08.08.2024 г., издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за сумата от 10000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.03.2025 г., до окончателното изплащане на обезщетението. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът работи като парламентарен водач на автомобили със специален режим на движение към Дирекция „Автомобилно обслужване и гаражи“ към Народното събрание, като при изпълнение на служебните си задължения на 08.08.2024 г., управлявайки МПС марка „Фолксваген ЦЦ“ със съответен регистрационен номер в гр. София, станал участник в ПТП. Служители на СДВР посетили мястото на ПТП и го проверили за наличие на наркотични вещества и техни аналози в кръвта с техническо средство дрегер „Дръг тест 5000“, № 0016, като от уреда било отчетено наличие на наркотични вещества в кръвта, в резултат на което била издадена Заповед № 2974/ 08.08.2024 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП била приложена спрямо водача принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Бил му издаден талон за медицинско изследване чрез кръвна проба. Във връзка с установеното деяние ищецът бил задържан със заповед за срок от 24 часа, като било образувано досъдебно производство. Изследването на кръвната проба установило липсата на наркотични вещества в кръвта на ищеца, в резултат на което досъдебното производство било прекратено, като за удостоверяване на този факт на г-н Г. било издадено нарочно удостоверение. В изрично изявление ищецът посочил, че ЗППАМ не е обжалвана, но била оттеглена от административния орган. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че ЗППАМ не е обжалвана от страна на Ц. Г.. Съдът разгледал исковата молба като подадена с правно основание по чл. 204, ал. 3 АПК (макар да е записал – 204, ал. 2 АПК), т.е. за претендирано присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от оттеглен административен акт. Счел е, че заповедта е оттеглена, тъй като съществуването на факта, въз основа на който е издадена – управление на МПС с наличие на наркотични вещества, било отречено по реда и способите на наказателното производство, което на това основание било прекратено, като е приел, че прекратяването на същото установява оттегляне на заповедта от административния орган като незаконосъобразна. С оглед горното приемане съдът е разгледал наличието и на останалите предпоставки за иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и го е уважил изцяло. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да е налице валидно оттегляне на административния акт, е необходимо същото да бъде направено от органа, който е издал първоначалния акт, както и в същата форма, като волеизявлението е насочено към едностранно прекратяване на вече разпоредени права и задължения. В процесния случай волеизявление за оттегляне на Заповедта не е направено от органа, издал ЗППАМ. Още в исковата молба ищецът признава, че няма изричен акт за оттегляне на ЗППАМ, но настоява, че тъй като СУМПС и СРМПС са му върнати на 27.09.2024 г., то към тази дата може да се направи извод, че заповедта е оттеглена. В случая по делото е налице само Постановление за прекратяване на наказателно производство на прокурор от СРП от 26.09.2024 г. Правните последици от оттегляне на ЗППАМ и тези от прекратяване на наказателното производство са еднакви, доколкото довеждат до връщане на свидетелството за правоуправление на засегнатото лице, но двата акта не са идентични. Постановлението за прекратяване на наказателното производство се издава по реда на НПК, докато ЗППАМ се издават и оттеглят по реда на АПК. С оглед на това не е доказано наличието на първия от елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 204, ал. 3 АПК. Няма отменен незаконосъобразен акт или оттеглен такъв, което води до неоснователност на исковите претенции за обезщетяване на вредите в резултат на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Това е така, защото предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. В процесния случай не се установява кумулацията от трите основни елемента на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ: незаконосъобразен административен акт, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между административния акт и понесената от ищеца вреда. За Ц. Г., при условие, че е считал за незаконосъобразна ЗППАМ, е съществувал законов ред за обжалване на същата, от който същият не се е възползвал. Отмяна не следва от соченото от ищеца връщане на СУМПС, респ. от приетото от съда прекратяване на образуваното досъдебно производство с постановление на прокурора, чийто предмет не е заповедта за налагане на ПАМ, нито фактическото връщане на отнетото от ищеца свидетелство за управление на моторно превозно средство. Административният акт може да бъде оттеглен от издателя му в хипотезите на чл. 91, ал. 1 и чл. 156, ал. 1 АПК, като в случая не е налице нито една от тях. Наложената ПАМ - изземване на СУМПС от служител по контрол на движението по пътя е мярка, която органът предприема при условията на оперативна самостоятелност, предвид по-висшия ред на обществено значимата цел за опазване безопасността, живота и здравето на участниците в движението. Аналогично, при съставяне на АУАН, изземването на СУМПС като доказателство отново е съобразено с крайната цел на Закона за движението по пътищата, а именно осигуряване на безопасността на движението и на участниците в него. С оглед това изземването на СУМПС, предприето като прилагане на ПАМ или/и като приобщаване на доказателство във връзка с АУАН, не би следвало да се приема като негативно действие от страна на органа, което да е източник на стрес и негативни емоции, а просто като начин за осъществяване на посочената цел - безопасност на движението. От значение в случая е, че не е установена с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразност на заповедта за изземване на СУМПС, а изричен акт за оттеглянето ѝ няма. Оспорване на ЗППАМ не е направено и с исковата молба, въпреки че то би било просрочено с оглед датата на подаване на исковата молба и датата ни издаване и уведомяване за ЗППАМ. Горното налага извода, че не е доказан фактическият състав с всичките му елементи, обосноваващи основателност на иска, а именно: незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред/оттеглен, претърпяна вреда и причинно-следствена връзка. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а предявеният иск - отхвърлен със съответните последици за разноските. При този изход на спора и с оглед изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на касатора, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, на СДВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, които съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за заплащане на адвокатската работа, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото, както и материалния интерес, определя в размер на 200.00 лв. за първа инстанция и 150.00 лв. за касационната инстанция или общо в размер на 350.00 лв./178.95 евро. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ на касатора следва да бъдат присъдени и разноски за държавна такса за касационното обжалване в размер на 12.50 лв. или 6.39 евро. На основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ ищецът следва да бъде осъден за направените от АССГ разноски за вещо лице по назначената СМЕ в размер на 400.00 лв. или 204.52 евро. На ответника по касация разноски не се дължат. Водим от гореизложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,