Определение № 50013 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ищцата В. О. М. от 29.03.2023г. с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50030/23.03.2023г. в частта за разноските чрез произнасяне по направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК. Молителят твърди, че, присъждайки разноски на ответната страна, касационната инстанция не се е произнесла по своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника за всяка от инстанциите. Насрещната страна по молбата – ответникът „Енерго Про Продажби“ АД, я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и при представени списъци по чл. 80 ГПК), но неоснователно по следните съображения: На четвърта страница от постановеното в настоящото производство решение № 50030/23.03.2023г. съдът изрично е посочил, че: “ …Предвид основателността на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника, направено от ищеца пред всяка от съдебните инстанции, същият следва да бъде намален до минимума по НМРАВ, съобразно съответната й редакция, както следва: до 1057 лева с ДДС - за представителство пред първа, двете въззивни инстанции и първата касационна инстанция, и до 1743,40 лева с ДДС - за представителство пред настоящата касационна инстанция. Така общият размер на дължимите разноски е 6768,30 лева.“ Явно е от цитираното, че касационната инстанция се е произнесла по възраженията на ищцата по чл. 78, ал.5 ГПК, сторени при разглеждане на делото пред всяка от петте (в случая) съдебни инстанции. Или липсва соченото основание за изменение на решението в частта за разноските и молбата следва да бъде оставена без уважение. Така мотивиран, съдът