Определение № 3267 от 26.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 829/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5790/23.07.2024 г., подадена от И. В. Н., чрез адв. М. К., за отмяна на влязло в сила въззивно решение № 1311 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 1500 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено изцяло решение № 1823 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 10300 по описа за 2022 г. на Районен съд - Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че И. В. Н. дължи на Г. С. М. сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие за осъществено процесуално представителство по изп. дело № 20223110408017 по описа на СИС при ВРС, за което вземане по ч. гр. д. № 20223110108159 по описа на Районен съд - Варна за 2022 г. по издадена заповед № 3903 от 28.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Молителят поддържа, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърденията му са за накърнени имуществени права и законни интереси в производството по посоченото дело пред окръжния съд, с ограничаване правото му на достъп до обективен и справедлив съд, в предметния обхват на чл. 7, ал. 1 ЗСВ, чл. 6, ал. 1 ЕКПЧ, чл. 1 от Допълнителния протокол № 1 към Конвенцията, чл. 1, чл. 47 ХОПЕС, чл. 4, ал. 1 КРБ и чл. 4, пар. 3, ал. 2 ДЕС. Позовава се на задължителна практика на ВКС, както и на актове на ЕСПЧ и Конституционния съд на РБ във връзка с правото на защита, които не е могъл да представи, за да бъдат съобразени при решаване на делото. Ответницата по молбата за отмяна Г. С. М. не е подала писмен отговор в срока на чл. 306, ал. 3 ГПК (постъпилият отговор е с вх. № 1452 от 21.02.2024 г., а срокът за подаването му е изтекъл на 20.02.2024 г.) Молбата за отмяна е подадена преди изтичане на три месеца от постановяване на влязлото в сила решение, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като наведените в нея доводи не могат да се квалифицират под нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание; да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК; и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Молбата за отмяна е недопустима, тъй като молителят не е релевирал надлежни твърдения, които да покриват соченото от него основание за отмяна, нито друго непосочено от него основание по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят се позовава на актове на КС, ВКС и ЕСПЧ, като счита същите за нови /нововъзникнали/ обстоятелства, които обективно не е могъл да включи в предметния обхват на производството по делото. Тези съображения не могат да бъдат основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по своята същност те са по съществото на правния спор, свързани са с приложението на процесуалния и материалния закон и не могат да бъдат преценявани в настоящото производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове по реда на чл. 307 ГПК. Правото на заинтересованата страна да иска отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се допуска само когато се твърди наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, т. е. чрез тях се установяват релевантни за правния спор факти от обективната действителност, въз основа на които съдът може да достигне до различен извод по спора. В случая сочените в молбата за отмяна актове на ВКС, както и на актове на ЕСПЧ и Конституционния съд на РБ не удостоверяват фактически обстоятелства, относими към разрешения спор с решението, чиято отмяна се иска. При липса на изложение на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, в това число на поддържаното единствено чрез цитиране на законовата разпоредба основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС. В обобщение подадената молба, с която е поискана отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1311 от 10.11.2023 г. по в. гр. д. № 1500 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство прекратено. По разноските: На Г. С. М. не следва да се присъждат поисканите разноски, доколкото отговорът на молбата за отмяна е постъпил след изтичане на срока по чл. 306, ал. 3 ГПК. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение