Определение № 10260 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9957/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на В. Б. М., П. В. М. и Е. В. М. срещу две Определения, постановени по адм.д. № 10941/2024г. по описа на Административен съд – София-град, същите с номера съответно: №20786/17.06.2025г. и №27002/11.08.2025г. С Определение № 20786/17.06.2025г. съдебният състав е върнал частните жалби на тримата жалбоподатели до ВАС срещу съдебни разпореждания с номера 17730 от 23.05.2025г., №18040 от 28.05.2025г. и №18041 от 28.05.2025г, всички по адм.д. 10941/2024г. по описа на АССГ поради просрочието им, както и поради обстоятелството, че оспорените разпореждания не са от видовете подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. С Определение №27002/11.08.2025г. по същото дело съдебният състав е върнал частните жалби на тримата жалбоподатели до ВАС срещу Разпореждане № 20789 от 17.06.2025г., постановено по адм.д. 10941/2024г. по описа на АССГ, поради недопустимост, тъй като са насочени против съдебен акт, неподлежащ на оспорване. Частните жалбоподатели оспорват и двете определения и искат отмяната им. Обясняват, че не дължат поисканите им от съдебния състав държавни такси, тъй като са постановени в противоречие с разпоредби по Закона за хората с увреждания, Закона за социалното подпомагане и неговия Правилник и законодателството на ЕС. Частният жалбоподател М. твърди, че е инвалид със 100% намалена трудоспособност. Отправените искания са за отмяна на всяко от двете атакувани Определения. Жалбите са депозирани в срок и отговарят на изискванията за допустимост, уредени в разпоредбите на чл. 212 и чл. 213 АПК, вр. чл. 231 АПК. След запознаване с постановените от първоинстанционния съд съдебни актове и оспорващите ги жалби, с разпореждания с номера 17730 от 23.05.2025г., №18040 от 28.05.2025г., №18041 от 28.05.2025г и №20789 от 17.06.2025г., всички по адм.д. 10941/2024г. по описа на АССГ, постановени от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира следното: Първоинстанционното производството е образувано по жалба на В. Б. М., П. В. М. и Е. В. М., всички от гр. София, [адрес] срещу „отказ на Кмета на Столична община да бъдат въведени ръчно в системата на ГРАО (МРРБ) всички техни адресни регистрации преди 2000г., обективиран в писмо с изх. №СОА24-ДИ03-47(8)/2024г. С Определение №10639/27.03.2025г., постановено по същото дело, съдебният състав е оставил жалбите на тримата граждани без разглеждане и е прекратил производството по делото поради неизпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности, свързани с депозираната жалба (необходимост от заплащане на три държавни такси от по десет лева), както и поради обстоятелството, че оспореното писмо според съдебния състав не представлявало индивидуален административен акт. Така постановеното прекратително определение е било оспорено с три отделни частни жалби от всеки от жалбоподателите. Предвид обстоятелството, че същите са били депозирани директно пред ВАС, с Разпореждания на председателя на трето отделение при ВАС всяка от жалбите е била изпратена за администриране при условията на чл.213а, ал.1 – ал.5 АПК. С разпореждания съответно с номера 17730 от 23.05.2025г., №18040 от 28.05.2025г., №18041 от 28.05.2025г, всички постановени по първоинстанционното дело, същите са били оставени без движение с указания за отстраняване на нередовности, свързани с необходимостта от заплащане на държавни такси от по 30,00 лева за всяка от частните жалби, както и приподписване на всяка от тези жалби от адвокат или лице с юридическа правоспособност. В срока за отстраняване на нередовностите от страна на В. М., П. М. и Е. М. са били депозирани поотделно „жалби“, с които всеки от тях е оспорил съответното от горецитираните разпореждания. Съдът като е констатирал, че дадените с горните указания разпореждания за отстраняване на нередовности не били изпълнени в предоставения 7-дневен срок, постановил Определение №20786/17.06.2025г., с което е върнал жалбите против разпореждания с номера 17730 от 23.05.2025г., №18040 от 28.05.2025г. и №18041 от 28.05.2025г, всички по адм.д. 10941/2024г. по описа на АССГ, оставяйки ги практически без разглеждане, като е прекратил производството по делото. Отделно от горното движение по производството, по същото дело жалбоподателите депозирали жалби и против постановеното на 27.03.2025г. Определение №10639, с което производството по делото е приключило окончателно, като жалбите на тримата жалбоподатели са били оставени без разглеждане, а делото е било прекратено след преценка на обстоятелството, че атакуваният административен акт не подлежал на оспорване, а оспорващите не разполагали с правен интерес от оспорването. С разпореждане № 20789 от 17.06.2025г. първоинстанционният съдия е указал на всеки от тримата жалбоподатели срещу Определение № 10639 от 27.03.2025г. поотделно в 7-дневен срок от съобщаването да представи доказателства и/или декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал.2 от ГПК. В така определения срок за отстраняване на нередовностите, жалбоподателите оспорили Разпореждане № 20789 от 17.06.2025г., с което им били дадени горните указания. С второто оспорено в настоящото производство Определение № 27002/11.08.2025г. съдебният състав върнал последните частни жалби на основание чл.213а, ал.2, вр. чл.215, т.4, вр. чл.231 и чл.236 АПК, като неподлежащи на оспорване Разгледани по същество частните жалби на тримата жалбоподатели и срещу двата оспорени съдебни акт са неоснователни. Определенията са правилни. Постановени са при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и са обосновани. Съдът правилно е отчел, че и четирите обжалвани разпореждания, съответно с №№ 17730 от 23.05.2025г., №18040 от 28.05.2025г., №18041 от 28.05.2025г и №20789 от 17.06.2025г., всички по адм.д. 10941/2024г. по описа на АССГ, не подлежат на обжалване, тъй като с тях не се прегражда възможността за защита на жалбоподателите и по-нататъшното развитие на съдебното производство и на основание чл. 215, т. 4 от АПК е оставил частните жалби без разглеждане. С разпорежданията са дадени указания за отстраняване на констатирани от съдебния състав нередовности, свързани с дължимата и незаплатена от всеки от тях държавна такса. Твърденията на всеки от тях за наличие на основания за освобождаването му от такава е следвало да бъдат подкрепени с надлежни доказателства, както е поискал това съдебният състав, вместо разпорежданията му да бъдат оспорвани. В чл. 229 АПК е посочено, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. С оспорените и цитирани по-горе разпореждания са дадени указания за отстраняване на непълноти в съпътстващите жалбата елементи, изискуеми на основание чл.212, ал.2 и чл.213, т.3. Тези разпореждания нито преграждат развитието на делото, нито са изрично посочени в закона, като подлежащи на обжалване. При наличието на тези обстоятелства съдът е изложил обосновано аргументите си за оставяне на жалбите без разглеждане, като практически е върнал същите на жалбоподателите. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че и двете постановени определения са правилни и следва да бъдат оставени в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,