Определение № 546 от 29.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 1012/2024 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частна жалба на М. И. М. срещу разпореждане № 1207 от 04.11.2024г. по ВНОХД 235/24г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, с което е върната втора касационна жалба на жалбоподателя против въззивно решение № 129/26.06.24г., постановено по същото дело. В частната жалба се изтъкват съображения, че жалбоподателят има право на защита, че е бил лишено от правото за участие в производството пред въззивния съд и от правото си да посочи доказателства в своя защита. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: С присъда № 117 от 14.09.23г., постановена по НОХД № 664/23г., Районен съд – Стара Загора е признал подсъдимия М. И. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.345, ал.1 от НК като му е наложил наказание „глоба“ в размер на 500 лева. По жалба на подс. М. било образувано ВНОХД № 235/2024г. по описа на ОС - Стара Загора, което приключило с въззивно решение № 129/26.06.24 година. С него постановената първоинстанционна присъда на районен съд - Стара Загора била изцяло потвърдена. На 26.06.24г. подс. М. депозирал първа по ред касационна жалба срещу решението, която била върната с Разпореждане № 944/22.08.24г. по ВНОХД № 235/24година на съдията при ОС – Стара Загора. Разпореждането не е атакувано от подсъдимия и е влязло в законна сила след изтичане срока на обжалването му пред ВКС. На 29.10.24г. жалбоподателят отново депозирал втора по ред касационна жалба, която е била върната като недопустима с атакуваното понастоящем разпореждане на окръжен съдия при ОС- Стара Загора от 04.11.2024г. Жалбата срещу това разпореждане е неоснователна. Обжалваният с върнатата касационна жалба съдебен акт е въззивно решение на окръжен съд, постановено от него като въззивна инстанция по дело от общ характер, с което са утвърдени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и присъдата е била изцяло потвърдена. Известно е, че съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Следователно, потвърдителните и изменителните решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция са изключени от обхвата на касационната проверка. Всички тези принципни положения са съобразени от контролирания съд, а логична последица от това е законосъобразността на определението за връщане на касационната жалба срещу постановения въззивен съдебен акт. Друг е въпросът за просрочието на втората касационна жалба (вж. чл. 319 от НПК), което също е основание за нейната недопустимост. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК