Определение № 196 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2020 г.

Производството е по чл. 248,ал.3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от М. М. И., чрез адв.Я. В. срещу определение №10/13.01.2020 г. по гр.дело № 1345/2019 г. на ВКС, III г.о., с което е допълнено постановено по делото определение № 462/07.06.2019 г., като е осъдена М. М. И. да заплати на Е. М. Р. и С. М. В. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 лв. Поддържаните основания за неправилност на определението са незаконосъобразност и необоснованост. Според жалбоподателката молбата на ответниците по касационната жалба за допълване на постановеното определение от 13.01.2020 г. по гр.дело № 1345/2019 г. на ВКС, III г.о. в частта за разноските е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като е подадена след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл.248,ал.1 ГПК. Сочат, че молителите са пропуснали едноседмичния срок за подаване на молба за допълване на постановеното определение не по тяхна вина, че са имали възможност в едномесечен срок от влизането му в сила да поискат допълването му, което не са сторили, поради което молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските следва да се остави без разглеждане. Като е уважил подадената молба на ответниците по касационната жалба Е. Р. и С. В. жалбоподателката счита, че съдът е постановил незаконосъобразно определение. Искането е да се отмени определението и вместо него се постанови друго, с което молбата за допълване на определението на ВКС по чл.248 ГПК се остави без разглеждане като недопустима. Ответниците по частната жалба Е. М. Р. и С. М. В., чрез адв.Д. С. в писмен отговор са изразили становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.1 ГПК от легитимирана страна срещу определение на състав на ВКС, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. С определението от 13.01.2020 г. съставът на ВКС е приел, че с определение от 07.06.2019 г. по гр.дело № 1345/2019 г. на ВКС, III г.о.е оставена без разглеждане касационната жалба на М. И. срещу въззивното решение по гр.дело № 7318/2017 г. на Софийски градски съд. Прието е също, че определението подлежи на обжалване, че препис от същото е връчен само на касаторката. Позовал се е на практика на ВКС, изразена в т.решение № 6/2013 г. на ОСГТК, т.14 и е приел, че началният момент от който започва да тече срока по чл.248,ал.1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва тече от уведомяването й за решението, ако същото е обжалваемо. Приел е, че ответниците по жалбата нямат интерес от обжалване на определението, че няма данни да са узнали за него, чрез връчването му или по друг начин в ден, по-ранен от посочения в молбата 25.10.2019 г. С оглед на това е преценено за неоснователно възражението на ответницата по молбата за разноски за просрочието й. Формиран е извод, че молбата е допустима и основателна, като в полза на ответниците по касационната жалба М. Р. и С. В. следва да се присъди сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Настоящият съдебен състав възприема изцяло изводите на съда в обжалваното определение. С определение № 462/07.06.2019 г. по гр.дело № 1345/2019 г. на ВКС, III г.о. по чл.288 ГПК е оставена без разглеждане касационната жалба на М. И. срещу въззивното решение от 05.11.2018 г. по гр.дело № 7318/2017 г. на Софийски градски съд. Със същото определение разноски в полза на ответниците по касационната жалба Е. Р. и С. В. не са присъдени. Видно от данните по делото ответниците по жалбата Е. Р. и С. В. са подали писмен отговор чрез адв.Д. С. по подадената касационна жалба. В същият изрично е заявено искане за присъждане на направените от тях разноски пред ВКС, като е приложено адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 12.03.2019 г., както и списък на направените разноски. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че молителите са упълномощили адв.Д. С. да осъществява процесуално представителство пред ВКС по гр.дело № 1345/2019 г. на III г.о. и са му заплатили в брой сумата 500 лв. адвокатско възнаграждение. Като взема предвид установените факти съдът преценява, че подадената молба от ответниците по касационната жалба за допълване на постановеното определение на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските е допустима и основателна. Съгласно чл.248,ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо в едномесечен срок от постановяването му съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Определението на ВКС от 07.06.2019 г. по чл.288 ГПК, с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба от М. И., чрез адв.Я. В. е обжалваемо с частна жалба. Същото не е съобщено на ответниците по касационната жалба Е. Р. и С. В.. Поради това молбата, постъпила във ВКС на 25.10.2019 г. за допълване на определението на същия съд в частта за разноските следва да се счита, че е подадена в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е допустима. Молбата е и основателна. Както се посочи по-горе искане за присъждане на направените разноски по делото е заявено своевременно от ответниците по касационната жалба Е. Р. и С. В. – с писмения отговор по касационната жалба. Представени са доказателства за направени такива разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 500 лв. Следователно определението на ВКС по чл.288 ГПК следва да се допълни в частта за разноските, като в полза на Е. Р. и С. В. – ответници по касационната жалба следва да се присъди сумата 500 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС по чл.288 ГПК, каквито са и изводите на съдебния състав в обжалваното определение. Последното като правилно следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за незаконосъобразност на определението, тъй като молбата на ответниците по касационната жалба за допълване на определението на ВКС по чл.288 ГПК в частта за разноските е недопустима, като просрочена са неоснователни. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение