Определение № 1 от 10.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2162/2021 г.

Постъпила е молба вх. № 68992 от 24.11.2021 г., подадена от „Производствено-потребителна земеделска кооперация „Съгласие 2“ / в ликвидация/ ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място] брег, [община], обл. К. /„ППЗК Съгласие 2“ /л/, с която иска съдът да измени свое определение № 60141 от 10.11.2021 г. по настоящото ч. гр.д.№ 2162/2021 г. на ВКС, І гр.о., с което не е допуснато касационно обжалване на подадената от нея частна касационна жалба против определение № 588 от 22.10.2018 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е оставено без уважение искането на „ППЗК Съгласие 2“ в /л/ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като същото бъде отменено изцяло или бъдат намалени присъдените разноски от първата инстанция. Ответниците М. А. Ч., Й. А. Ч.. „Агро МГ 1“ ЕООД и Г. С. М. оспорват молбата поради неопределеност на искането и по същество неоснователност на твърденията и молят да се остави без уважение. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени молбата, намира следното: С определение № 60141 от 10.11.2021 г. по настоящото ч. гр.д.№ 2162/2021 г. на ВКС, І гр.о. не е допуснато касационно обжалване по частната касационна жалба, подадена от кооперацията-молител на определение № 588 от 22.10.2018 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е оставено без уважение искането на /„ППЗК Съгласие 2“ в /л/ за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С първоинстанционното решение на ОС-Кюстендил „ППЗК Съгласие 2“ /л/ е осъдена да плати разноски на ответниците както следва: на „Агро МГ 1“ ЕООД - 2825 лв., на ЕТ-„Г. Г. – ДР“ – 5625 лв., на М. А. Ч. и Й. А. Ч. – общо 5048 лв. и на М. М. А. и Л. Д. А. – общо сумата 500 лв. Подадената от кооперацията молба по чл. 248 ГПК за отмяна на решението в частта за разноските или за изменението му, като същите бъдат намалени е оставена без уважение от ОС-Кюстендил. Това определение е обжалвано от „ППЗК Съгласие 2“ /л/ с частна въззивна жалба. С въззивното решение № 12414 от 30.11.2020 г. по гр.д.№ 5818/2018 г., Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция се е произнесла и по частната жалба против определението за разноски, като е оставил същата без уважение. В тази част въззивното решение има характер на въззивно определение. Против въззивното решение в частта му с характер на въззивно определение е подадена частна касационна жалба, по която е било образувано настоящото частно гражданско дело. С определение по чл. 274, ал.3 ГПК не е допуснато касационно обжалване. С настоящата молба, молителят иска изменение на това определение. Молителят, подал частната касационна жалба, която не е допусната до касация, не е осъждан за разноски за касационното частно производство с това определение, поради което няма основание за прилагане на чл. 248 ГПК. На основание този текст, съдът, който е постановил окончателен съдебен акт, но е пропуснал да се произнесе по искане за разноски, или се е произнесъл неточно, по искане на засегнатата страна може да допълни или измени решението, респективно определението в частта за разноските. Настоящия случай не е такъв, защото по частна касационна жалба на молителя не е допуснато касационно обжалване, но той не е осъден да плати разноски на другата страна за производството пред ВКС. Молбата не може да се приеме и за частна жалба против постановеното определение от настоящия състав по настоящото частно гражданско дело. Определението, с което ВКС, извършва селекция по касационна жалба и частна касационна жалба, се произнася дали обжалваният въззивен съдебен акт подлежи на касационно обжалване. По своят характер това определение не е правораздавателен акт, с него не се разрешава правният спор, поради което то не подлежи на обжалване. С произнасянето, че не се допуска касационно обжалване, обжалваният акт на въззивната инстанция влиза в сила, съгласно чл. 296, т.3 ГПК. По аргумент от чл. 253 ГПК, това определение не може да се изменя или отменя от съда, който го е постановил, а по отношение на него е изчерпан и инстнационният контрол. Затова молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение