Определение № 235 от 19.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1889/2009 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Образувано е по молбата на А. Г. В. от гр. К. за отмяна на влязло в сила решение № 111 от 7.05.2007 год. по бр.дело № 1160/2006 год. на Пловдивския районен съд, с което е прекратен брака между Г. Г. В., сключен на 11.03.1958 г., като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.99, ал.1 СК /отм./. В молбата за отмяна молителката се позовава на ново писмено доказателство- частна почеркова експертиза, от която се установявало че подписа положен върху исковата молба по повод на която е образувано брачно дело № 1160/2006 г. не е изпълнен от Г. В. В., както и че решението било основано на неистински документ- исковата молба не била подписана от Г. В. В. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира молбата за отмяна за процесуално недопустима, поради следното: Според изричната разпоредба на чл.303, ал.2 ГПК не подлежат на отмяна по чл.303 ГПК решенията, с които е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Съображението на законодателя е да се внесе стабилност в брачните отношения. В случая предмет на молбата за отмяна е влязло в сила решение по бр.дело № 1160/2006 г., постановено от Пловдивския районен съд, с което брака между молителката и Г. В. е прекратен, което съгласно посочената законова разпоредба не подлежи на отмяна. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.