Определение № 13249 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2024 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П., понастоящем в Затвора в [населено място], против определение № 1185/16.10.2024г., постановено по адм. дело № 284/2024г. по описа на Административен съд – Ямбол в частта, с която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ в производството по делото. Иска се отмяна на определението. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред Административен съд - Ямбол е образувано по искова молба на И. Г. П. против Административен съд- Бургас с искане да се изплати сумата в размер на 10 000 лв. относно постановено решение № 406/23.03.2022г. по к.а.д. № 226/2022г. по описа на съда., както и да се отмени като незаконосъобразна частта от същото съдебно решение, с която е осъден да заплати 100лв. юрисконсултско възнаграждение на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“. На осн.чл.7, ал.2 от ЗОДОВ, когато искът е предявен пред съд, който е ответник по иска, делото се изпраща на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд, поради което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Ямбол. Към исковата молба е представена и молба от 27.07.2024г., по образуваното пред АС-Ямбол адм.д. № 284/2024г. е направено искане за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство и освобождаване от заплащане на държавна такса. С оспореното определение, жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса, а молбата му за предоставяне на правна помощ е отхвърлена като неоснователна. Съдебният акт е мотивиран с задължението на съда да указва процесуално съдействие на страна и обстоятелството, че съдът проверява основателността на претенцията въз основа на всичко доказателства по делото, в това число и служебно събраните. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно Законът за правната помощ, безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая- когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда- в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, вкл. и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството по ЗОДОВ, законът не предвижда задължителна адвокатска защита. Преценката си дали да предостави или откаже предоставянето на безплатна правна помощ по чл. 23, ал. 4 от ЗПП, съдът извършва на база представени от страната писмени доказателства, издадени от съответните компетентни органи, съобразявайки доходите на лицето или семейството, имущественото му състояние, удостоверено с декларация, семейното и здравословното му състояние, трудовата заетост и възраст. Независимо от горното, безплатна правна помощ по чл. 24, т. 1 и 2 от ЗПП, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. За да се произнесе по искането с правно основание чл. 21, т. 3 от ЗПП, съдът изследва налице ли са кумулативно изискуемите предпоставки, визирани в нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПП – дали страната разполага със средства за заплащане на адвокат и дали интересите на правосъдието изискват това. Липсата на което и да е от двете условия обуславя неоснователност на искането. В настоящия случай, съдът е приел, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат по делото, но несъмнен е изводът за липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав по чл. 23, ал. 2 от ЗПП. В случая исканата от молителя правна помощ не е оправдана с оглед интересите на правосъдието. Интересите на жалбоподателя в първоинстанционното производство са в значителна степен обезпечени с оглед засиленото служебно начало при осъществяване на контрола за законосъобразност на административните актове по силата на чл. 168 от АПК, изискващ проверка на всички основания по 146 от АПК. Видно от данните по делото, още с образуването пред Административен съд – Бургас на производството по исковата молба на П., съставът и на АС – Бургас и след това на АС – Ямбол са съдействали ни ищеца в уточняването на исковата му претенция, разпределил е доказателствената тежест, събрал е служебно доказателства. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение