Решение № 4277 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2019 г.

Решение № 4277 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6155/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АДРИЯ КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК 201479776, гр. София срещу решение № 1355/05.03.2019 година на Административен съд София град по адм. д. № 8902/2018 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № BG05 M90 P001-1. 003-2/33/6 от 27.07.2018 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди, че със Заповед № 415/01.11.2017 година, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение на К. М., считано от 01.12.2017 година. На посочената дата тя вече не следвало да е на работа в Ди Ейч Експрес България ЕООД. Трудовият договор на К. М. с "Адрия Конслулт" ЕООД бил подписан на 30.11.2017 година, но М. започнала работа по него на 01.12.2017 година, към която дата не била в трудово правоотношение със стария работодател. Дружество "Адрия Конслулт" ЕООД участвало в Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година по проект "Ново работно място 2015" с лицето К. М., която подписала всички документи за участие в програмата на 30.11.2017 година, но разчетите за възнаграждението, изпълнението на трудовото правоотношение и условията за участие в програмата следвало да се изготвят и преценяват към 01.12.2017 година. На посочената дата - 01.12.2017 година "Адрия консулт" ЕООД и К. М. законосъобразно участвали в програмата, като към тази дата отговаряли на условията за участие. В този смисъл претендира да са налице условия за верифициране на сумата от 3 087, 21 лева по искане за плащане № 3 с отчетен период 01.11.2017 година - 19.07.2018 година по проект "Създаване на нови работни места в Адрия Консулт ЕООД" с № BG05 M90 P001-1. 003-2133-С02. Като отхвърлил жалбата на дружеството срещу решението на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година, в обжалваната част, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който трябвало да бъде отменен. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба, ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година, оспорва същата като неоснователна. Твърди, че в Насоките за кандидатстване по схема "Ново работно място 2015 г. " са определени както общи, така и специфични изисквания за допустимост на лицата, които ще бъдат назначени на субсидирана заетост по схемата. Посочено било, че общо определената целева група по схемата са безработни и неактивни участници /точка 3.1.8/. От една страна твърди, че датата на сключване на трудовия договор между "Адрия консулт" ЕООД и К. М. е 30.11.2017 година, към която дата М. е в трудово правоотношение с друг работодател - Ди Ейч Експрес България ЕООД, т. е. същата е заето лице. От друга страна, сочи, че дори и М. да е влязла в операцията на 01.12.2017 година /когато е започнала изпълнение по новия трудов договор/, поради липсата на прекъсване на трудовата заетост на лицето между 30.11.2017 година и 01.12.2017 година, същата попадала в недопустима целева трупа по проекта и процедурата. Тъй като не бил налице нито един ден прекъсване на заетостта на лицето М. между двата трудови договора, чрез назначаването й по програмата не се постигали специфичните цели на процедурата, определени от Комитета по наблюдение и Насоките за кандидатстване по програмата, да се осигурят предпоставки за създаване на устойчиви работни места на безработни и неактивни лица. В този смисъл, като отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния отказ за верифициране на сумата от 3 087, 21 лева, първоинстанционният съд постановил правилен съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема същата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Адрия Консулт" ЕООД срещу решение № BG05 M90 P001-1. 003-2/33/6 от 27.07.2018 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година, в частта по т. 2, с която се отказва верификация на сумата от 3 087, 21 лева. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу акта в посочената част, първоинстанционният съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният акт е издаден в производство по верификация, като представлява отказ за верифициране на сумата от 3 087, 21 лева по по искане за плащане № 3 с отчетен период 01.11.2017 година - 19.07.2018 година по проект "Създаване на нови работни места в Адрия Консулт ЕООД" с № BG05 M90 P001-1. 003-2133-С02. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Разпоредбата на чл. 57 ЗУСЕСИФ изброява кумулативно при условията на императивност общите предпоставки, на които следва да отговаря направения от бенефициера по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ разход, за да е допустим за верификация. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), за да е допустим за верификация направения от бенефициера по договора разход, следва да попада във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и одобрения проект категории разходи. Страните не спорят, а по делото са представени и писмени доказателства, че: 1. Със Заповед № 415/01.11.2017 година, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение на К. М. в Ди Ейч Експрес България ЕООД, считано от 01.12.2017 година. 2. Трудовият договор на К. М. с "Адрия Консулт" ЕООД е подписан на 30.11.2017 година. 3. М. започва работа по новия трудов договор на 01.12.2017 година, към която дата не е в трудово правоотношение със стария работодател. Страните също така не спорят, а по делото са представени и доказателства, че Дружество "Адрия Консулт" ЕООД участва в Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година по проект "Ново работно място 2015" с лицето К. М., която подписва всички документи за участие в програмата на 30.11.2017 година, но разчетите за възнаграждението и изпълнението на трудовото правоотношение по отношение на това лице се изготвят считано от 01.12.2017 година. Като обсъди доводите на първоинстанционния съд и становищата на страните, касационната инстанция приема за правилен извода на АССГ, че представените от дружеството доказателства не опровергават констатацията на административния орган, че лицето М. не принадлежи към допустимата целева група по процедурата и по проекта, тъй като не е нито безработно, нито неактивно лице към момента на включване й в операцията. Безспорно е установено по делото, че към момента на включване на лицето в операцията, а именно 30.11.2017 година датата на сключване на трудовия договор с "Адрия консулт" ЕООД, г-жа М. е имала сключен договор с друг работодател "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД. Правилно е прието, че датата на прекратяване на трудовия договор с "Ди Ейч Ел Експрес България" ЕООД е 01.12.2017 година, т. е към датата на назначаване в "Адрия" ЕООД - 30.11.2017 година лицето е било все още обвързано с предишния работодател и към тази дата има качеството на заето лице. Датата на започване на работа - 01.12.2017 година безспорно е дата, от която се начислява възнаграждението на същото лице по програмата, но това не оборва извода, че преди подписване на договора с новия си работодател по програмата, М. не е отговаряла на легалната дефиниция посочена в § 1, т. 3 от ДР на ЗНЗ "лице търсещо работа", представляваща една от предпоставките да попадне в категорията допустими лица по програмата. Тъй като лицето не отговаря на изискването да е безработно или незаето, преди подписване на договора по програмата, правилен е изводът на органа, възприет и от първоинстанционния съд, за недопустимост на разхода. Тъй като не бил налице нито един ден прекъсване на заетостта на лицето М. между двата трудови договора, чрез назначаването й по програмата не се постигат специфичните цели на процедурата, определени от Комитета по наблюдение и Насоките за кандидатстване по същата, а именно: да се осигурят предпоставки за създаване на устойчиви работни места на безработни и неактивни лица. Предвид гореизложеното, като е отхвърлил жалбата на "Адрия Консулт" ЕООД срещу решение № BG05 M90 P001-1. 003-2/33/6 от 27.07.2018 година на ръководителя на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 - 2020 година, в частта по т. 2, с която се отказва верификация на сумата от 3 087, 21 лева, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на Министерство на труда и социалната политика се дължат разноски за касационна инстанция в размер на 100 лева юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзк с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд