Определение № 10469 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8920/2024 г.

Образувано е по частна жалба на "ДЕВИН" ЕАД, с ЕИК 040428304, със седалище в гр. Девин, [улица], чрез процесуални представители – адв. В. П. П. от Адвокатска колегия (АК) – Варна и М. Ю. Л. от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Определение № 9140/18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3994/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е допълнено постановеното по същото дело Определение № 6868/30.05.2024 г., в частта за разноските. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. Защитната теза за неправилност на постановения съдебен акт е аргументирана със съображения, че претенцията на заинтересованата страна за разноски в първоинстанционното производство, ведно с доказателствата за нейната основателност, е заявена едва след прекратяване на делото, поради което е следвало да бъде оставена без уважение от решаващия състав на АССГ. В допълнение частният жалбоподател излага, че заинтересованата страна – "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД, с ЕИК 200044397, в чиято полза са присъдени разноски с атакуваното определение, е била уведомена за насрочването на делото в открито съдебно заседание на 15.05.2024 г., като със същото съобщение й е предоставен 14-дневен срок за ангажиране на становище във връзка с инициираното оспорване. И доколкото в указания срок и до прекратяване на делото нито е постъпил отговор, нито дори искане за присъждане на разноски, или пък доказателства за предприемането на действия във връзка с процесуалното представителство на страната, изводът за основателност на молбата по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не отговаря на нормативната регламентация и на актуалната съдебна практика на Върховния административен съд в тази насока. По изложените съображения претендира отмяна на обжалваното определение на АССГ и отхвърляне на подадената от "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД молба за допълване на Определение № 6868/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 3994/2024 г. по описа на АССГ, в частта за разноските. Претендира разноски, състоящи се в заплатената за образуването на настоящото производство държавна такса в размер на 150,00 лева. Ответникът – "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД, не ангажира становище по подадената частна жалба. Ответникът – председателят на Патентно ведомство (ПВ) на Република България (РБ), не взема становище по подадената частна жалба. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на "ДЕВИН" ЕАД срещу Решение № РС-27-1/02.02.2024 г. на председателя на ПВ на РБ, с което е отменена регистрацията с рег. № 98055 baldaran, комбинирана, за всички стоки, за които е регистрирана, считано от 05.07.2022 г. С Определение от 24.04.2024 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.06.2024 г., за което да се призоват страните, както следва: жалбоподател – "ДЕВИН" ЕАД, ответник – председателят на ПВ на РБ, и заинтересована страна – "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД. С определението е указано изпращането на препис на заинтересованата страна, с предоставяне на възможност за депозиране на отговор в 14-дневен срок. Преписът от посочения съдебен акт е връчен на "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД на 15.05.2024 г. На 28.05.2024 г. по делото е постъпила молба от "ДЕВИН" ЕАД, с която и на основание чл. 155, ал. 1 АПК е оттеглена подадената жалба и е поискано прекратяване на образуваното съдебно производство. Въз основа на молбата на "ДЕВИН" ЕАД и с Определение № 6868/30.05.2024 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. На 31.05.2024 г. е постъпил отговор на депозираната от "Девин" ЕАД жалба, в който "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД, чрез процесуалните си представители адв. И. Пакиданска и адв. М. Радулова от САК, е застъпило теза за неоснователност на оспорването, заявено е искане за отхвърлянето му и за присъждане на сторените по делото разноски. Към отговора е приложено пълномощно за адв. Пакиданска и адв. Радулова, удостоверяващо представителната им власт по отношение на заинтересованата страна "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД. Препис от прекратителното определение е получен от "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД на 04.06.2024 г., а на 05.06.2024 г. в съда е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като са изложени съображения, че страната е ангажирала процесуален представител веднага след уведомяването й за насроченото открито съдебно заседание по делото. Към молбата е приложен списък с разноски на основание чл. 80 ГПК, договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024 г. и платежно нареждане от 27.05.2024 г. за превод на сума в размер на 2 000,00 лева в полза на И. С. Пакиданска. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането – "ДЕВИН" ЕАД, е изразил становище за неговата неоснователност, а в условията на евентуалност – за прекомерност на претенцията, с оглед на което е заявено искане за намаляване на възнаграждението в съответствие с правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредба № 1/2004 г./Наредбата). За да постанови атакуваното определение за допълване на Определение № 6868/30.05.2024 г., постановено по адм. дело № 3994/2024 г. по описа на АССГ, съдът е приел, че заинтересованата страна има право на разноски по делото, доколкото е направила искането си преди да е уведомена за прекратяването на производството – 04.06.2024 г., договорила е възнаграждението и е възложила представителството още на 15.05.2024 г., когато е получила съобщение за насрочването на заседанието, и е заплатила адвокатския хонорар на 27.05.2024 г. Решаващият състав е приел за основателно възражението за прекомерност на ответника, с оглед на което е намалил възнаграждението на 1 000,00 лева и толкова е присъдил по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. За пълнота е посочено, че според Тълкувателно решение (ТР) № 6/06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г., на Общото събрание на гражданска и търговска колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) списъкът по чл. 80 ГПК обуславя възможността за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК само тогава, когато съдът вече се е произнесъл по разноските, не и когато подобно произнасяне липсва, какъвто е случаят. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай съдът е допълнил определението си, намирайки че е пропуснал да се произнесе по основателна претенция за присъждане на разноски. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. В хипотезата по чл. 143, ал. 4 АПК, която касае и настоящия случай, право на разноски възниква и в полза на заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Поначало тази отговорност може да бъде осъществена само в хода на висящ съдебен процес и въз основа на своевременно отправено искане до компетентната инстанция, подкрепено с надлежни доказателства за извършването на сочените разноски. Моментът, който предпоставя преклузията на претенцията по чл. 80 ГПК, е изяснен по тълкувателен път, като съгласно т. 11 от ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, той съвпада със съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая обаче по време на висящото съдебно производство жалбоподателят е оттеглил оспорването, с което е десезирал съда, а последният, в съответствие с чл. 159, т. 8 АПК директно е оставил без разглеждане депозираната пред него жалба поради настъпването на правопогасяващия спрямо правото на оспорване юридически факт и е прекратил образуваното съдебно производство. Това развитие на процеса е направило ненужно извършването на други последващи действия по делото, в т.ч. и провеждането на открити съдебни заседания. И доколкото уредбата в АПК не предвижда уведомяване на другите страни по делото за извършеното оттегляне (Арг.: чл. 155 АПК), ответникът – председателят на ПВ на РБ, и заинтересованата страна - "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД, са уведомени за оттеглената жалба едва със съобщаването на прекратителния акт на съда. В този смисъл и след като "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД е получило препис от определението на АССГ на 04.06.2024 г., представянето на искане (което на практика е повторно, т.к. такова се съдържа и в отговора от 31.05.2024 г.) и доказателства за извършването на заявените разноски не е последващо ирелевантно действие, а своевременно упражняване на процесуални права. Още повече, че видно от представеното към постъпилия на 31.05.2024 г. отговор пълномощно, дружеството е предприело действия по обезпечаване на процесуалната си защита пред съда още на датата, на която е получило съобщението за насроченото за 06.06.2024 г. открито съдебно заседание, а именно – на 15.05.2024 г. С оглед представените към молбата от 04.06.2024 г. доказателства, на същата дата – 15.05.2024 г., е сключен и договорът за правна защита и съдействие с адв. И. Пакиданска и адв. М. Радулова от САК. Договореното адвокатското възнаграждение в размер на 2 000,00 лева, от своя страна, е заплатено още на 27.05.2024 г., т.е. преди изобщо да са възникнали предпоставките за прекратяване на производството. В отговор на възражението на частния жалбоподател, че в полза на "БАЛДАРАН СПРИНГ" АД не са извършени действия по процесуално представителство от адвокат, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че срокът за изразяване на становище по чл. 163, ал. 2 АПК не е преклузивен. Страните по делото могат да изразят съображенията си по основателността на депозираната жалба и след изтичането му. В този смисъл постъпването на отговора в деловодството на съда на 15-тия ден от уведомяването на заинтересованата страна за възможността да ангажира становището си, по никакъв начин не заличава последиците на извършеното процесуално действие. Още повече, че за прекратяването на делото страната е уведомена на 04.06.2024 г., т.е. категорично след като отговорът е бил изготвен и изпратен на съда. Правилно е извършена и поисканата от ответника в производството по чл. 248, ал. 1 АПК редукция на заявеното адвокатско възнаграждение. Съгласно предписанието на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г. (Наредбата) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000,00 лева. При положение, че по делото не са провеждани открити съдебни заседания и че процесуалната защита на заинтересованата страна се изчерпва с представяне на отговор по депозираната жалба, съдът правилно е намалил размера на възнаграждението до минимума, предвиден в Наредбата. По изложените съображения АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски за настоящото производство не се дължат. Следва да бъде изрично посочено, че разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и по производството за разноски. Това производство има за предмет съдебното решение само в частта, с която съдът се е произнесъл за разноските. Следователно, причина за съдебното производство не е неоснователно предизвикан спор от страна по делото, независимо дали искането е основателно или не, а процесуалното действие на съда. С оглед на това не е налице елемент от фактическия състав, който поражда задължението за разноски, поради което за производството по чл. 248, ал. 1 ГПК разноски не могат да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение