Решение № 188 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4212/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. С. Г. от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Т. Божинов от АК - Пловдив, срещу Решение № 1385/13.02.2025 г. по адм. дело № 937/2024 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. С. Г. против Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано изменение на пенсията му за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по реда на чл.99, ал.1 от КСО. Поддържа се в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалноправните норми – отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК и се иска отмяната му и отмяна на потвърдените с него актове на органите на ТП на НОИ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт К. Минкова изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира същата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С Решение № 1385/13.02.2025 г. по адм. дело № 937/2024 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на С. С. Г. против Решение № 2153-15-80/14.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане [номер]/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано изменение на пенсията му за ОСВ по реда на чл.99, ал.1 от КСО. За да постанови този резултат съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Въз основа на заявление с вх. № 2113-15-1862/19.05.2017 г. на С. С. Г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с разпореждане [номер]/Протокол № N01047/30.01.2019 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, на жалбоподателя е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, считано от 19.05.2017г. За целта е бил зачетен осигурителен стаж, положен на територията на България за времето от 24.09.1970 г. до 01.01.2001 г. с прекъсвания - 01 м. 27 дни от втора категория труд, 24 г. 03 м. 06 дни от трета категория труд, на основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд - 24 г. 05 м. и 17 дни, както и осигурителен стаж във Великобритания за времето от 06.04.1967 г. до 10.12.1967 г. — 08 м. 12 дни и от 06.04.2002 г. до 05.04.2017 г. - 15 г. 00 м. 00 дни. При изчисление на стажа, положен в България е бил зачетен осигурителен стаж за времето от 01.03.1994 г. до 31.12.2000 г. вкл. с календарна продължителност - 06 г. 10 месеца по осигурителна книжка [номер]/03.09.2015г. като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Страйт - С. Г.". Осигурителният доход от 01.01.1997 г. до 31.12.2000 г. е бил зачетен по заверена осигурителна книжка от 03.09.2015 г. и от 23.05.2017г. Не е бил зачетен осигурителен стаж и доход за 2001 г., съгласно констатациите в Констативен протокол №КВ-5- 15-00315891/18.09.2017 г. на КПК при ТП на НОИ-Пловдив, че за 2001 г. не са били внесени дължимите осигурителни вноски, а за периода 01.01.2002 г. до 31.07.2002 г. – тъй като е било прието, че Г. не е упражнявал дейност и осигурителните вноски за посочения период не са дължими. На база на зачетения осигурителен доход е бил изчислен индивидуален коефициент 0. 773, с който е бил определен размерът на пенсията с посоченото разпореждане. С ново заявление вх. № 2121-15-180/28.12.2023 г. Г. е поискал изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 99, ал. 1 от КСО, при зачитане на осигурителен стаж и доход за времето от 1994 г. до 1997 г. като самоосигуряващо се лице в ЕТ "Страйт – С. Г. ". Вследствие на изискани от контролен орган при ТП на НОИ Пловдив данни за установяване наличието на промяна в констатациите от 2017 г. относно осигурителния стаж и дохода на Г., върху който са били внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за периода 2001 г. и 2002 г., и получен отговор с писмо изх. № 2121-15-180#2/25.01.2024 г. за липса на промяна в констатациите в Констативен протокол № КВ 5-15- 00315891/18.09.2017 г. и поради това - липса на основание за зачитане на осигурителен стаж и доход за посочените години, с разпореждане [номер]/Протокол № 2139-15-14/07.02.2024 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на жалбоподателя е било отказано исканото изменение на ЛПОСВ на основание чл. 99, ал. 1 от КСО. Отказът е бил мотивиран с липсата на представени със заявлението нови доказателства за осигурителен стаж и доход, които да не са разгледани в производството по отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тези мотиви са били възприети от горестоящия административен орган и от първоинстанционния съд. В производството пред АС Пловдив е било прието заключение на допусната съдебно-икономическа експертиза за установяване на значими за спора обстоятелства, което съдът е посочил, че кредитира като обективно и компетентно изготвено, и ще обсъдени при необходимост по-долу в решението. Подобно обсъждане на приетото заключение обаче, съдът не е извършил и отразил в обстоятелствената част и мотивите на решението си. Видно от заключението, вещото лице е установило, че общо зачетения български стаж по чл.104 от КСО е с продължителност 24 г. 05 м. и 17 д. като не е бил зачетен български стаж за 2001г. и 2002г. Констатирало е, че жалбоподателят е бил регистриран като самоосигуряващо се лице като ЕТ "Страйт – С. Г. " с начало на дейността 01.02.1994г. и преустановяване на същата на 01.08.2002г.; че съгласно справката от Персоналния регистър на НОИ за осигурителни периоди са били подадени данни само за периоди от 01.07.1999г. до 31.01.2001г. и от 01.01.2002г. до 31.07.2002г., а от справката в Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране се установявало наличие на внесени осигурителни вноски за 1999г., 2000г., 2001г. и 2002г., които по размер съответствали на посочените в справка от Персоналния регистър на НОИ стойности. При тези констатации на експерта, противоречащи на констатациите в Констативен протокол №КВ-5- 15-00315891/18.09.2017 г. на КПК при ТП на НОИ-Пловдив, че за 2001 г. не са били внесени дължимите осигурителни вноски, и на изводите на пенсионните органи за липса на промяна на тези констатации и поради това - липса на основание за зачитане на осигурителен стаж и доход за посочения период по смисъла на чл. 99, ал. 1 от КСО, първоинстанционният съд е дължал обсъждане и отговор на поставените от жалбоподателя въпроси и наведени в тази връзка доводи за незаконосъобразност на оспорените актове на пенсионните органи. Такива обаче, първоинстанционният съд не е намерил за необходимо да извърши, като е преповторил мотивите за отказ на органите на ТП на НОИ. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Съгласно чл. 99 от КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал по заявление на пенсионера и по инициатива на органа. Хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда две основания, свързани с нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 17 от КСО и такива за гражданско състояние. В случая, с оглед визираното в заключението на СИЕ наличие на данни в Регистъра на осигурените лица на НОИ при пенсиониране за внесени осигурителни вноски за 2001г., противоречащи на констатациите в Констативен протокол №КВ-5- 15-00315891/18.09.2017 г. на КПК при ТП на НОИ-Пловдив, обусловили отказа по заявлението на жалбоподателя, съдът необосновано е приел, че нови факти по смисъла на чл. 99, ал.1, т.1 от КСО не са налице. Ако бе обсъдил тези констатации на вещото лице, съдът можеше да достигне до различен от направения извод. Съществено процесуално нарушение е и липсата на мотиви относно част от визираните в жалбата до съда обстоятелства, твърдения и искания. Така при доводи за неправилно прилагане на нормата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО от органите на НОИ, за липса на изследване и отговор на множеството поставени от жалбоподателя въпроси за неправилно съхранение и дори загуба на документи от страна на длъжностни лица на пенсионния орган, и за неизпълнение на задължението по чл. 35 от АПК за служебно установяване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, съдът несъмнено е дължал произнасяне. Като не е сторил това, административният съд е нарушил основни принципи в административния процес - за съразмерност, истинност и служебно начало. Непроизнасянето по възраженията на жалбоподателя и липсата на анализ на доказателствата в първоинстанционното съдебно решение, допълнени със забраната на касационната инстанция да извършва нови фактически установявания /чл.220 от АПК/ затрудняват проверяващия съд в преценката му за обоснованост и материалноправна законосъобразност на обжалваното решение. По изложените съображения решението е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който следва да постанови съдебен акт като съобрази мотивите на настоящото решение. Относно претендираните разноски в настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе АС Пловдив при новото разглеждане на делото, на основание чл.226, ал.3 от АПК при съобразяване изхода на делото. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение