Определение № 141 от 06.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 495/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 във вр. с чл.1 т.1 и т.2 ГПК. Търговско дружество „Т”О. гр. В., с частни жалби вх. Nо 34098/13.10.2009 година и вх. Nо 34099/13.10.2009 година, е поискал да се отмени ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 11.09.2009 година, постановено по възз. гр. д. Nо 294/2008 година на Варненския окръжен съд, както В ЧАСТТА за връщане на касационна жалба срещу Решение по гр.д.Nо 294/2008 година на Варненския окръжен съд, така и В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение искане за допълнително решение по гр.д. Nо 294/ 2008 година на Варненския окръжен съд по отношение на разноските по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон както досежно реда за защита на правото за разноски по инстанционен ред, така и за възможността искането за тяхното присъждане да се направи с писмени бележки пред инстанцията, дължаща произнасяне по съществото а спора. В срока по чл.276 ГПК не е постъпило писмено становище на другата страна- Н. Д. Д.. Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частните жалби са подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и са процесуално допустими. С Решение Nо 1154/ 04.08.2009 година, окръжният съд, по въззивната жалба на „Т„О. Варна е отменил решение на първата инстанция, с която търговското дружество е осъдено да предаде на Н. Д. Д., лично и като законен представител на малолетната И. Д., владението върху реална част от имот от 78 кв.м., включени в ПИ 189 гр. В. с.о. „К”, на основание чл. 108 ЗС и е постановил ново решение, с което искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен. В мотивите на съдебното решение, окръжният съд е приел, че в полза на търговското дружество не могат да се присъдят направените по делото разноски, тъй като такова искане е направено едва в писмена защита, след приключване на устните състезания по делото пред въззивната инстанция. Срещу така постановения съдебен акт, с касационна жалба вх. Nо 30242 / 09.09.2009 година, „Т„О. <Оод&@О. &/span>, обжалва въззивното решение, в частта, с която е отхвърлено искането на страната за присъждане на съдебните и деловодни разноски по делото. С молба вх. Nо 30245/ 09.09.2009 година „Т” О. <Оод&@О. &/span> е поискало съдът да се произнесе допълнително за разноските по делото. Обжалваното определение на въззивния съд, в ЧАСТТА, с която е върната касационната жалба като процесуално недопустима, е правилно, законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Подлежащ на проверка по реда на обжалването е само съдебен акт, който е поставен и обективиран. Единствено излагането на мотиви в решението на съда, но липсата на съответно произнасяне в диспозитива на съдебния акт, дори и в частта за разноските по делото, не може да бъде прието като обективиран съдебен акт, чиято отмяна или изменяване се иска по пътя на обжалването. Тази проверка може да се извърши, дори и само от г.т. на допустимост на обжалването - обжалваемост на съдебния акт, право на жалба, спазване на процесуално преклузивни срокове и т.н., само при произнесен и обективиран в диспозитива на съдебното решение, акт на съда. Решението на съда, в частта за разноските има характер на определение- по арг. на чл. 192 ал.4 ГПК/ отм./, респ. на чл. 248 ал.3 във вр. с чл. 1 ГПК, което може да бъде произнесено допълнително или изменено, при условията, визирани в закона. Именно посочения от законодателя съдебен акт- определение, предопределя реда за неговото обжалване –т.е. този за обжалване на определенията. Постановеното в тази насока определение на въззивния съд по чл. 286 ГПК, предмет на обжалване с частна жалба вх. Nо 34098/13.10.2009 година, за връщане на „касационната жалба „, е правилно и не са налице основания за неговата отмяна. Наведените доводи от жалбоподателя, че се нарушават правата на страната за защита на правото да се претендират разноските по делото, са неоснователни, тъй като съдът само е приел, че избраният път на защита чрез касационното обжалване в частта по неприсъдените разноски, без да се обжалва решението по същество, е процесуално недопустим. Обжалваното определение, в ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането за допълване на Решение Nо 1154/04.08.2009 година в частта за разноските, направени от „Т„О. гр. В., е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивното исково производство е проведено в съответствие с изискванията на § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК, съобразно процесуалните правила на отменения ГПК от 1952 г. С разпоредбата на чл. 192 ал.4 ГПК / отм./ е предвидена възможността в срок от ДВА МЕСЕЦА от влизане в сила на решението, по искане на страната или по почин на съда, постановеният съдебен акт да се допълни или измени от същия съд, в частта, за разноските. Т.е. дори и ако в рамките на процеса, а доколкото е дадена възможност за представяне на писмени бележки в рамките на съдебните прения, то тези представени в определения срок писмени бележки на страната или нейния процесуален представител са част от същите, не е направено искане за присъждане на разноски, това може да стане в определения от закона срок след това. Ето защо отказа на въззивния съд да присъди с допълнително определение от 11.09.2009 година направените разноски от „Т„О. гр. В., въпреки постановеният в полза на търговското дружество правен резултат по съществото на спора, само на основанието, че искането за присъждане на разноските е направено едва с писмените бележки на повереника адвокат след приключване на устните състезания пред въззивния съд, е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид на данните по делото и приемайки, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно, в сроковете по закон, настоящият състав намира, че същите следва да бъдат присъдени на основание чл. 64 ал.2 ГПК / отм./ в размер на сумата 1397 лв. / разноски за първата инстанция 440 лв. / хонорар за един адвокат/ и 957 лв.-разноски за втората инстанция/. По изложените съображения и на основание чл.287 ал.1 ГПК, състав на Върховния касационен съд, второ отделение на гражданската колегия