Определение № 450 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от П. И. П. от гр. София против Определение № 1508 от 23.09.2025 г., постановено по адм. д. № 286/2025 г. по описа на Административен съд – Перник с доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, искане за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 232 от АПК от насрещната страна не е постъпило възражение срещу жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС - Перник е върнал исковата молба на подателя й П. И. П. и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявения срещу Агенция за социално подпомагане частичен иск за репариране на неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е процесуално недопустим. Видно от съдържанието на исковата молба и на уточнителна молба от 11.07.2025г., депозирана в изпълнение на указанията, съдържащи се в разпореждане по делото от 26.06.2025г. за отстраняване нередовностите на исковата молба, АС-Перник е заключил, че вредите се претендират от незаконосъобразни административни актове на органи на ответника, а именно: Заповед № ЗД/Д-Е-С-003/15.02.2022г. на директора на ДСП-Сандански и Заповед № ЗД/Д-РК-084/15.08.2022г. на директора на ДСП- [населено място] за временно настаняване по административен ред на детето П. Д. П. в Кризисен център – [населено място], съответно – в ЦНСТД- [населено място] за срок до промяна на обстоятелствата или произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Съдът е приел, че доколкото по делото нито се твърди, нито се доказва тези две заповеди да са били обжалвани по съдебен ред, съответно -да са отменени с влязъл в сила съдебен акт, не е налице предвидената в чл. 204, ал. 1 от АПК процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- наличие на отменен като незаконосъобразен административен акт. Съдът е съобразил и обстоятелството, че липсват твърдения за нищожност на актовете или за тяхното оттегляне, поради което неприложима е и разпоредбата на ал. 3 на чл. 204 от АПК. По горните съображения съдът е върнал исковата молба на ищцата като недопустима и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразно съдът е заключил, че не е налице процесуалната предпоставка за допустимост на иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предвидена в разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК. Съгласно този законов текст, когато се претендират вреди от незаконосъобразни административни актове, какъвто е настоящият случай, същите административни актове следва предварително да са отменени като незаконосъобразни по съответния административен или съдебен ред. По делото безспорно е установено, че двата административни акта, от които се претендират вредите, въобще не са обжалвани, поради което са влезли в сила и въпросът за тяхната незаконосъобразност не може да се преразглежда в производството по чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Предвид гореизложеното правилен е решаващият извод на АС- Перник за недопустимост на исковото производство поради липсата на изискуемата по закон положителна процесуална предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК – отменен по съответния ред като незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за неправилност на определението, тъй като вредите всъщност се претендирали от незаконосъобразни действия на административния орган, поради което искът следвало да се гледа по същество. В случая, с уточнителна молба от 11.07.2025 г., ищцата недвусмислено е посочила, че претендира вредите от незаконосъобразни административни актове- „…издадени заповеди от териториалните поделения на Агенция за социално подпомагане, а именно: ДСП –Сандански и ДСП –Перник, с които заповеди детето П. Д. П. е настанен в ЦНСТД-[населено място] „. При гореизложеното не може да се приеме, че искът е бил предявен на основание чл. 204, ал. 4 от АПК. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АС – Перник, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение