Решение № 1950 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2025 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Я. А. А. от [населено място], Столична община, подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязлото в сила решение № 9915 от 26.06.2024 год., постановено по адм.д. № 1042/2024 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 1 АПК. Искателят твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната, а именно изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза рег.№ И-8496/ 19.09.2024 г. по БП № 226 змк 41/2024 по описа на 02 РУ - СДВР, съгласно която от представените за изследване проби (кръв и урина) на лицето Я. А. не е установено наличие на алкохол и наркотично вещество. Според искателя експертизата е ново доказателство, сочещо на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноските за производството. Ответникът младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор, отдел "Пътна полиция" в СДВР оспорва искането за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т.1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно. Видно е по делото, че с решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Я. А. срещу заповед № 94 от 07.01.2024 год., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор, отдел "Пътна полиция" в СДВР за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Решението на Административния съд София - град е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Искателят е представил изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза на ВМА по БП № 226 змк 41/2024 по описа на 02 РУ - СДВР. Според заключението на експертите, в представените за изследване проби (кръв и урина) на лицето Я. А. А. не е установено наличие на алкохол и наркотични вещества. Идентифицираните в пробата за урина метамизол, метаболити, периндоприл, триметоприм и етаверин не се класифицират като наркотични вещества съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 26.06.2024 г., устните състезания по делото са приключили на 29.05.2024 год. След приключване на устните състезания е налично ново писмено доказателство, а именно съдебна химико-токсикологична експертиза от 19.09.2024 г., което е от съществено значение за делото и установяващо обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната поради това, че експертизата е изготвена след приключване на устните състезания по делото. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на надлежно и годно доказателство за удостоверяването му. То е относимо към предмета на спора, разрешен с влязлото в сила решение, и сочи на вероятност за постановяване на друг правен резултат. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязлото в сила решение № 9915 от 26.06.2024 год. по адм.д. № 1042/2024 г. на Административен съд София - град, е основателно. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Я. А. А. срещу заповед № 94 от 07.01.2024 год., издадена от младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор, отдел "Пътна полиция" в СДВР за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Разноските, направени от искателя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора, по аргумент от т. 4 на Тълкувателно решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд,