Определение № 64 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5020/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 138/08.05.2013 на Габровския окръжен съд по гр.д. № 469/2012, с което по реда на чл. 294 ГПК са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът В. Р. Д., представляван от адв. Н. Х. от Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да прецени действията на министъра на здравеопазването във връзка с подготовката и приемането на измененията в Закона за здравето и по материалноправните въпроси за последиците от непосочването в заповедта за уволнение на точната правна квалификация на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и за задължението на работодателя да извърши подбор при съкращаване на ръководните длъжности в реорганизираните предприятия и създаването на ръководна длъжност в новообразуваното предприятие, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата Р., Г. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил като „директор” на Р., Г. по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед поради съкращение във връзка с преобразуването на районните центрове по здравеопазване и районните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве в регионални здравни инспекции съгласно § 93 ЗИДЗЗ, обн. ДВ. бр. 98/2010. Премахването на двете директорски длъжности следва обективно от извършеното сливане и създаването на нова длъжност ръководител на регионална здравна инспекция. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставените правни въпроси обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че участието на държавните органи в подготовката на приети от Народното събрание закони няма значение за равнопоставените им отношения с техните работници и служители при прилагането на приетите закони, работодателят не е длъжен да посочи правното основание на уволнението, достатъчно е да посочи фактите и обстоятелствата, поради които то е извършено, както и че при съкращаването на единствени щатни бройки и създаването на нова със съществено различаваща се трудова функция, работодателят не е длъжен да извърши подбор. Ответникът по жалбата не претендира разноски в касационното производство. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение