Определение № 7073 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12060/2025 г.

Производството е по чл.176а от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молба на „Хепи чик“ ЕООД чрез адв. С. Бостанджиева, с искане за допълване на решение № 1304/05.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12060/2025 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта за разноските. Твърди се, че съдът не е присъдил разноски в полза на жалбоподателя по отношение на направените такива пред първата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение и внесена държавна такса. Ответната страна по молбата – Държавен фонд „Земеделие“, чрез гл. юрк. М. Абилов, счита молбата за неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за допълване на решението в частта за разноските за допустимо, съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. чл. 144 АПК, като подадено в срок и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е основателно. С решение № 1304/05.02.2026 г., постановено по адм. д. № 12060/2025 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, съдът е отменил решение № 879/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 166/2025 г., по описа на Административен съд- Разград и вместо него е постановил, че отменя решение с изх. № 03 - РД/2589 от 30.05.2024 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с което на основание чл. 20 и 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 21, т. 1 от ПМС № 114/2022 г. е отказано да бъдат предоставени средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на кандидат „Хепи чик“ ЕООД с предложение за изпълнение на инвестиция (ПИИ) с № BG-RRP-6.004-4262, подадено по Процедура № BG-RRP-6.004 „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“. В случая, молителят има право на разноски за първата инстанция, тъй като касационната жалба е уважена, а обжалваният акт е отменен. Направените разноски са своевременно поискани пред първоинстанционния съд и са доказани, поради което е неоснователно възражението на Държавен фонд „Земеделие“. В конкретния случай, видно от представения от „Хепи чик“ ЕООД договор за правна защита и съдействие от 24.09.2025 г. се установява, че дружеството е заплатило на адвокат С. Бостанджиева сумата от 1400 лева. В чл.1 от договора е посочено, че той има за предмет процесуално представителство и защита по адм. д. №166/2025 по описа на Административен съд – Разград. В чл.3 изрично е отразено, че "договорът служи за разписка за платеното възнаграждение“. Това отбелязване изцяло съответства на разрешението, дадено с т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Също така по делото е представено и платежно нареждане с внесена държавна такса в размер на 50 лева, като за всички претендирани разноски, „Хепи чик“ ЕООД е приложен и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК и разясненията дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения в Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение (1400 лева) не е прекомерен, предвид установения в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК критерий - действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената работа пред първоинстанционния съд. Претендираните разноски са своевременно поискани и доказани по основание и размер в първоинстанционното производство, но не са присъдени, поради което, предвид изхода на спора, се дължат от ответника. При тези данни по делото, съдът намира, че административният орган дължи на „Хепи чик“ ЕООД направените от него разноски в първоинстанционното производство. Правото на разноски в този случай е изрично уредено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно която подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на обжалвания административен акт. Воден от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение, на основание чл. 248, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК