Определение № 6565 от 17.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5620/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Т. Б. И., в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажната собственост на бл. 130, [жк], гр. София, срещу определение № 6522 от 25.02.2025 г., постановено по адм. дело № 774/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на жалбата срещу писмо с изх. № РИЛ24-ГР94-1955/1/20.12.2024 г. на главния архитект на район „Илинден“ при Столична община. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата и разглеждането й по същество. Ответникът главен архитект на район „Илинден“ – Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Т. Б. И., в качеството му на председател на Управителния съвет на Етажната собственост на бл. 130, [жк], гр. София, срещу писмо с изх. № РИЛ24-ГР94-1955/1/20.12.2024 г. на главния архитект на район „Илинден“ – Столична община, с което жалбоподателят е уведомен, че с предходни писма с изх. № РИЛ24-ГР94-290/1/14.03.2024 г. и изх. № РИЛ24-ГР94-515/1/25.04.2024 г. вече е получил отговори по негови идентични запитвания и сигнали, свързани с издаденото от главния архитект на район „Илинден“ – Столична община разрешение за поставяне № 5/25.04.2023 г., поради което на основание чл. 124 АПК преписката е приключена и подадената молба не следва да се разглежда. При тези данни, съдът е приел, че оспорването на писмото е недопустимо, тъй като то не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на съдебен контрол, поради което е оставил подадената срещу него жалба без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видно от съдържанието му, писмото не съдържа властническо волеизявление и няма разпоредителна част, а има единствено уведомителен характер за адресата му. С него не се създават задължения и не се нарушават или застрашават пряко и непосредствено права, свободи или законни интереси на Етажната собственост, а единствено тя се уведомява, че на предходно подадени идентични искания главният архитект на район „Илинден“ вече е отговорил с конкретно цитирани писма, като не са налице, а и не се твърди да са налице, нови факти или обстоятелства, свързани с издаденото разрешение за поставяне № 5/25.04.2023 г. По тези съображения оспореното писмо не може да се окачестви като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което липсва годен за съдебно обжалване административен акт, който да бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Наведените в частната жалба твърдения за наличие на правен интерес за Етажната собственост от оспорване на писмото са неоснователни, тъй като в него липсва разпоредителна част и не е налице конкретно волеизявление от страна на административния орган, с което да се засягат конкретни прави или да се създават конкретни задължения за адресата му. В тази връзка твърдяната невъзможност Етажната собственост да сключи договор за наем с конкретно дружество не произтича пряко от уведомителния характер на процесното писмо, а от други обстоятелства, неподлежащи на обсъждане в настоящето производство. Освен това първоинстанционното производство е прекратено не поради липса на правен интерес за оспорващата ЕС, а поради липсата на годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт. Предвид изложеното, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,