Определение № 50390 от 26.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 2151/2021 г.

Производството е по реда чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба (неправилно посочена „частна касационна”), подадена от Застрахователно дружество Евроинс”АД срещу Определение № 296/26.07.2021г. по в.т.д.№ 336/2020г. на АС Велико Търново, с което в производство по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата на застрахователното дружество за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати на основание чл.38,ал.2 ЗА за оказана безплатно адвокатска защита от адв. Г. Н. от АК Г. на ищцата Н. П. за разликата над 1 190.40лв. до присъдения размер от 1 623.58лв. В частната жалба се поддържа, че размерът на възнаграждението е неправилно определен, тъй като съобразно обжалваемия интерес - 15 400лв., минималният размер, установен в разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза не на присъдените 1 623.58лв, а на 1 190.40лв. с включен ДДС. Искането е за отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. Отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: С Определение № 366 от 20.06.2022г., постановено по т.д.№ 2151/2021г. настоящият състав не допусна касационно обжалване на решението по в.т.д.№ 336/2020г. на АС Велико Търново, поради което са налице предпоставките за произнасяне по частната жалба. Същата е основателна: Основателен е доводът в частната жалба, че в обжалваното определение съставът на апелативния съд е приел, че обжалваемият интерес във въззивното производство е 15 400лв. При тази констатация, изводите на съда, че дължимото по реда на чл.38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, изчислено по минимума на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, възлиза на присъдената с решението сума 1 623.58лв., е неправилен. Определено по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата, възнаграждението е 992 лв. без ДДС /830лв.плюс 3% от 5400, т.е. плюс 162лв./, а с ДДС 1 190.40лв. След като въззивната инстанция не е изложила правни аргументи, че определя възнаграждението от 1 623.58лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото, а съгласно минималния размер по Наредба №1/2004г., изводите й са неправилни. Частната жалба е основателна, тъй като минималният размер, който съдът е посочил, че присъжда като адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА, съгласно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 190.40 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т.о. на ВКС