Определение № 6775 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5625/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Х. Г. от гр. Лясковец от, подадена чрез пълномощника адвокат Н. Николов, срещу определение № 1740/29.04.2026 г., постановено по адм. дело № 282/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената от нея жалба против решение № РС-733-24-148/18.12.2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) поради просрочие. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното разпореждане. Подателят оспорва факта, че жалбата е подадена извън законоустановения срок. С доводи за спазването му се иска отмяна на определението и връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по жалбата. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното определение № 1740/29.04.2026 г., постановено по адм. дело № 282/2026 г., по описа по описа на АС – Велико Търново, е оставена без разглеждане подадената жалба от И. Г. против решение № РС-733-24-148/18.12.2025 г. на Комисията за противодействие на корупцията и е прекратено образуваното въз основа не нея съдебно производство. За да постанови този правен резултат, съдът е приел жалбата за просрочена. Посочил е, че обжалваното решение е било изпратено от КПК на жалбоподателката с писмо с обратна разписка и получено от нея, видно от известието за доставяне, на 06.02.2026 г. Към жалбата е приложено пълномощно на адв. Н. Николов от 26.01.2026 г., с което адвокатът е упълномощен да изготви, подпише, депозира жалба от името на жалбоподателката срещу решение № РС-733-24-148/18.12.2025 г. на КПК. Направен е извод, че най-късно към 26.01.2026 г. жалбоподателката е била запозната с обжалваното решение и съдържанието му. В подкрепа на този извод е посочена публикация в областния всекидневник „Янтра днес“ от 14.01.2026г. /[интернет адрес], в която се коментира пост на жалбоподателката в социална мрежа със съдържание: „Видях на сайта на КПК, че е публикувано решение на комисията срещу мен за наличие на конфликт на интереси, като комисията приема за нарушение това, че съм получила полагащото ми се възнаграждение за положен от мен труд през празнични дни и по време на дежурства в периодите на подготовка на изборите в периода 2021-2024 г., като с това съм получила лична облага“. На 13.01.2026 г. жалбоподателката отново е коментирала пред в. „Борба“ процесното решение - https://www.borbabg.com/2026/01/13/1komisiya-postanovi-10-hil-lv-globa-i-vrshhane-na-zaplati-za-bivsh-kmet/. При тези факти е направено заключение, че още към 13.01.2026 г., а най-късно към 26.01.2026 г. процесният административен акт с мотивите му е станал известен на жалбоподателката и от този момент е започнал да тече 14-дневният срок за неговото обжалване по чл. 149, ал. 1 от АПК. С позоваване на съдебна практика съдът посочва, че с тази разпоредба законодателят е създал гаранции за срочно и ефективно упражняване на правото на оспорване от заинтересованите лица, но тя не е самоцелна и не следва да се прилага по начин, който поощрява процесуално бездействие в случаи, когато съответният административен акт е станал известен на съответното лице извън хипотезата на чл. 149, ал. 1 от АПК. Като приема, че започналият да тече на най-късно на 26.01.2026 г. срок е изтекъл на 09.02.2026 г., присъствен ден, а жалбата срещу решението е изготвена и подадена на 19.02.2026 г., счита направеното с оспорване за просрочено и с оглед липса на някоя от предпоставките за прилагане на чл. 140 от АПК. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. По силата на чл. 13, ал. 3 от Закона за противодействие на корупцията (отм. ДВ, бр. 16 от 10.02.2026г, но действала към момента на постановяване на оспореното решение и до връчването му на 06.02.2026г), решенията на КПК и постановените съдебни решения по обжалването им се публикуват на интернет страницата на Комисията при спазване изискванията за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно нормата на чл. 94, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията (отм), решението на Комисията, с което се установява конфликт на интереси, може да се оспори от заинтересованото лице пред съда по реда на АПК. Този ред предвижда правото на оспорване да се упражни в 14-дневен срок от съобщаване на акта – чл.149, ал.1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал.1 АПК, административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Редът по чл.18а АПК регламентира поставяне на съобщение на интернет страницата на административния орган само в хипотезите на ал.10 и ал.11, за приложението на които в настоящия случай не са налице нормативните изисквания. Изложеното означава, че за КПК е предвидено задължение да съобщи индивидуално издадения акт на заинтересованите лица, в изпълнение на което и в процесното решение изрично е указан начинът на съобщаване – чрез изпращане на препис на И. Г.. Законът за противодействие на корупцията (отм) не дерогира задължението за съобщаване на акта след извършено публикуване на интернет страницата на КПК, респективно срокът за обжалване не е обвързан с датата на публикуване. С оглед тази нормативна уредба и материалите по делото, съдът неправилно е приел, че оспорващата е упражнила правото си на оспорване извън рамките на указания 14-дневен срок, което предопределя и неправилността на постановения съдебен акт, с който жалбата е оставена без разглеждане. Препис от процесното решение на КПК е получено лично от И. Г. на 06.02.2026г, видно от приложеното известие за доставяне, на адреса, на който е призовавана за участие в административното производство. Срокът за обжалването му започва да тече от тази дата и е изтекъл на 20.02.2026г., присъствен ден. Жалбата е депозирана на 20.02.2026г в Сметната палата на Република България на основание §33 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата (ДВ, бр.16 от 2026г). Обстоятелствата по узнаване на решението на КПК от адресата не променят извода, че оспорването му в случая е направено в законоустановения срок. Ефективното упражняване на правото на жалба се свързва с момента, в който страната може реално да се запознае с мотивите на решението, за да организира защитата си. Именно съобщаването създава необходимата предвидимост на датата, от която ще бъде приложен срокът за подаване на жалба, като гаранция за ефективен достъп до съд, особено в производства със санкционен характер. Неофициалното узнаване за наличие на издаден административен акт не се приравнява на редовно съобщаване (определение № 13052 от 03.11.2014г по адм. дело № 3286/2014г, определение № 2950 от 12.03.2024 г. по адм. дело № 2175/2024 г. на ВАС, определение № 12285 от 02.02.2025г по адм. дело № 11330/ 2025г). Поради това е несподелим и доводът на първоинстнационния съд, че упълномощаването на адвокат да осъществи правна помощ и съдействие за оспорване на процесното решение, възприето най-късна дата на узнаване, може да постави начало на срока по чл.149, ал.1 АПК. По принцип моментът на действително узнаване, когато на правния субект е станало известно осъществяването на факт с правно значение, може да породи съответни правни последици, но това положение е неприложимо към съобщаването на административнен акт, след като в закон изрично е предвидено съобщаването да стане с връчване на препис и не е посочен друг начин на съобщаване за съответния акт. Цитираното в първоинстанционния съдебен акт определение № 9895/16.10.2025г по адм.д.№ 10179/2025г на ВАС е неотносимо към конкретиката на настоящия случай, доколкото касае узнаване на административен акт с представянето му в цялост в хода на друго съдебно производство. Предвид изложеното, като е приел, че правото на съдебна защита е преклудирано поради неупражняването му в законоустановения срок, обосновавайки по този начин отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на производството по чл.159, т.5 АПК, АС – Велико Търново е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, подадена от И. Г. против решение № РС-733-24-148/18.12.2025 г. на КПК, на същия съд и състав, доколкото не са налице предпоставки за определяне на друг съдебен състав. По тези съображения и на основание чл.235, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение