Определение № 426 от 02.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 930/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1362/21.11.2019 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1863/2019, с което е потвърдено решение № № 1966 от 20.05.2019 на Пловдивския районен съд по гр. д. № 14860/2018, с което е прекратен брака по вина на съпруга, определени са мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между роденото от брака ненавършило пълнолетие дете и бащата, ползването на семейното жилище и издръжката на детето, като е постановено съпругата да носи предбрачното си име. Недоволен от решението е касаторът С. М. С., представляван от адв. Сл. Х. от ХАК, който го обжалва в срок в частите относно вината и по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения между роденото от брака дете и бащата, обусловената от това издръжка на детето и ползването на семейното жилище, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото относно правно релевантните факти; за възможността на съда да приложи императивна материалноправна разпоредба, която не е посочена от първоинстанционния съд, като с това санира порока и потвърди първоинстанционното решение с други съображения; за задължението на съда в да посочи срок, когато в хипотезата на чл. 56, ал. 3 СК предоставя ползването на семейното жилище, собственост на близки на единия съпруг - на другия, на когото е предоставено упражняването на родителските права, както и по материалноправните въпроси за значението на вината за разстройството на брака и предоставянето на родителските права след развода за преценката на съда на кой от съпрузите да предостави ползването на семейното жилище след развода; за значението на интереса на детето, за който съдът следи служебно, и за критериите, които следва да бъде определено на кой от двамата родители ще бъде предоставено семейното жилище, които /въпроси/ са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 1/1953; ППВС № 7/1965; ППВС № 1/1985, ТР № 1/2001 и ТР № 1/2013 и др. Ответницата по жалбата Н. А. С., представлявана от адв. Д. К. от ПАК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивното решение е правилно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно и е постановено по брачен иск намира, че то не подлежи на касационно обжалване в частта относно вината и по мерките ползването на семейното жилище. В частта по мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между роденото от брака дете и родителят, който не ги упражнява решението подлежи на касационно обжалване, но правният интерес от това е отпаднал още на 01.01.2020 г., когато и второто родено от брака дете М. С. С. е навършило пълнолетие. При този изход на делото, на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение