Определение № 257 от 10.08.2020 г. на ВКС по т. д. № 927/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на Н. Б. Р. – М. и Е. П. М. чрез процесуален представител адв. Н. В. против определение № 153 от 20.01.2020 г. по в.гр.д. № 5842/2019 г. на Апелативен съд София. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е оставил без разглеждане частна жалба вх. № 115425/24.09.2019 г. на жалбоподателите срещу протоколно определение от 12.09.2019 г. по гр.д. № 4758/2019 г. на Софийски градски съд, както и частна жалба вх. № 125415/16.10.2019 г. на жалбоподателите срещу протоколно определение от 08.10.2019 г. по гр.д. № 4758/2019 г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, съставът се е позовал на нормата на чл. 274 ГПК, въвеждаща предпоставките за обжалване на определения – да имат предграждащ производството характер или изрично да е предвидена тяхната обжалваемост от закона. Съобразно това е приел, че е недопустимо обжалването с частна жалба на протоколно определение от 12.09.2019 г. по гр.д. № 4758/2019 г. на Софийски градски съд, доколкото с него е постановен отказ да се спре производството по делото, което има обратният на преграждащ производството резултат. Във втория случай, с протоколно определение от 08.10.2019 г. по гр.д. № 4758/2019 г. на Софийски градски съд е постановен отказ за предоставяне на срок на ответниците за запознаване с доказателствата, приложени в исковата молба. Въззивният състав посочил, че това определение не подлежи на обжалване, тъй като то рефлектира върху правото на защита на ответниците, което би се отразило на правилността на постановеното решение и би било основание за неговата отмяна. Посочил е още, че ответниците са пропуснали преклузивния срок за отправяне на доказателствени искания /първото по делото съдебно заседание/, тъй като правят искане, свързано с тях, в следващото поредно открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Определенията са актове, с които съдът се произнася по въпроси, с които не се решава спорът по същество – чл. 252 ГПК. В обхвата им попадат всички процесуални действия по движението и приключването на делото, както и въпроси по допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба. Първата група съдебни актове са определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, а втората група - определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/. Преграждащи са тези определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството /така т. 7 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Определението, с което първоинстанционният съд е отказал да спре производството по делото, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебни актове и не подлежи на обжалване на основание посочената правна норма. Изложените от въззивния съд мотиви изцяло съвпадат с дадените в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на правната норма. Както е разяснено с т. 1 от ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, от инстанционен контрол са изключени определенията по въпроси, които са по движение на делото, както и определенията, подлежащи на проверка ведно с обжалваното решение. Така, при инстанционния контрол на обжалваното решение се извършва служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка и на определенията, имащи отношение към правилността му - определение по доклада на делото; определения с указания за подлежащите на доказване факти и др. Изрично е посочено, че определенията по допускане и събиране на доказателства също не подлежат на обжалване с частна жалба, тъй като са свързани с изводите на съда по съществото на гражданскоправния спор и техния контрол се извършва по реда на въззивното обжалване на решението. Следователно, изводът за недопустимост на частната жалба срещу протоколно определение от 12.09.2019 г. по гр.д. № 4758/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отказано спиране на производството по делото, както и за недопустимост на частната жалба срещу протоколно определение от 08.10.2019 г. по гр.д. № 4758/2019 г. на Софийски градски съд, с което е постановен отказ за предоставяне на срок на ответниците за запознаване с доказателствата, приложени с исковата молба са правилни. Или обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на I т.о.