Определение № 1747 от 10.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 967/2026 г.

за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 217 от 10.12.2025 г. по в. гр. д. № 141/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение № 489 от 02.12.2024 г., постановено по гр. д. № 731/2022 г. на Окръжен съд – Хасково в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от С. А., действаща чрез своята майка и законен представител З. В. А., против застрахователното дружество иск за заплащане на сумата над 32 000 лв. до 60 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на малолетната С. А., действаща чрез своята майка и законен представител З. В. А., сума в размер на още 28 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от малолетното дете неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на причинените ѝ телесни увреждания при ПТП от 05.11.2021 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 24.01.2022 г., до окончателното ѝ изплащане. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и отхвърляне на предявения срещу застрахователя пряк иск за сумата над 32 000 лв. до 60 000 лв. Правят се оплаквания, че въззивният съд формално се е позовал на ППВС № 4/1968 г., но в действителност не е отчел всички установени по делото релевантни за определяне на обезщетението общи и конкретни обстоятелства, поради което е присъдил завишено по размер парично обезщетение в нарушение на чл. 52 ЗЗД. По подробно изложени конкретни съображения оспорва и извода на съда, че обезопасяването на малолетната ищца (безспорно пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан) е елемент от завишената грижа, вменена на водача на МПС (делинквент), превозващ малолетно лице, поради което и неизпълнението на задължението за това е част от неговото собствено противоправно поведение и изключва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия малолетен по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на които се сочи наличието на допълнителните селективни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник, с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява подробно становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съставът на въззивния съд, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че обезщетение в размер на 60 000 лв. е адекватна компенсация на претърпените неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. По пренесения във въззивната инстанция спорен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетната ищца, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан, съставът на Апелативен съд – Пловдив е посочил, че след допускане по делото на КСМАТЕ е образувано тълк. д. № 2/2024 г. на ОСГТК на ВКС, повод за образуване на което е наличието на противоречива съдебна практика по приложението на института на съпричиняването по чл. 51, ал. 2 ЗЗД при пострадало малолетно дете, когато то пътува в МПС, управлявано от делинквента, без правилно използване на обезопасителна система. При липса на произнасяне на ВКС по тълкувателното дело, въззивният съд е посочил, че споделя разрешенията на съдебната практика, съгласно които, ако и малолетната ищца да е била без поставен обезопасителен колан, то обезопасяването ѝ е елемент от завишената грижа, вменена на водача на МПС, а в случая и делинквент, превозващ малолетното лице, поради което неизпълнението на задължението за това е част от неговото собствено противоправно и виновно поведение и изключва съпричиняване от страна на пострадалата ищца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. С тези мотиви направеното възражение от страна на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата е счетено за неоснователно, което е обусловило присъждане на пълния размер на определеното за справедливо съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение. Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките за достъп до касационен контрол на въззивното решение настоящият състав на ВКС съобрази следното: С разпореждане на Председателя на ВКС от 09.08.2024 г., изменено с разпореждания от 23.10.2024 г. и 20.02.2025 г., по тълк. д. № 1/2024 г. на ОСНГТК е поставен за разрешаване следният въпрос: „Допринася ли пострадалото малолетно дете за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или без правилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл. 137в от Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движение по пътищата, ако е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система?“. Поставеният въпрос по тълкувателното дело е обуславящ за изхода на настоящото производство, като е относим към оплакванията срещу правилността на въззивното решение, с което е прието за неоснователно релевираното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото малолетно дете, пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система. Преценката по чл. 288 ГПК следва да бъде съобразена с произнасянето по посоченото тълкувателно дело, поради което и на основание чл. 292 ГПК настоящото производство следва да се спре до постановяване на съответното тълкувателно решение. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение