Определение № 3 от 02.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4513/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба /озаглавена „частна касационна жалба”, вх.№7746/30.10.2024 г ,допълнена с „отговор” вх.№7998/11.11.2024г /на Т. К. Т. срещу разпореждане №866 от 07.10.2024г на съдията –докладчик по въззивно гр.д. № 79/2024 г. на Апелативен съд – Варна за връщане на негова касационна жалба, постъпила срещу постановено по делото въззивно решение №78 от 21.05.2024г. Касационната жалба ,заедно с приложеното изложение на основания за допускане до касационно обжалване, е била администрирана от въззивния съд с указания до жалбоподателя за отстраняване на нередовности ,тъй като са били депозирани в преписи,заверени от жалбоподателя ,с направени в касационната жалба добавки и заедно с подписано лично от жалбоподателя”допълнение към касационната жалба” и допълнение към изложението /също подписано лично/. Указанието ,дадено с разпореждане от 24.06.2024г е да се представи ясно формулирано и приподписано изложение /с разяснения какви са законовите изисквания за него/ и да се представи оригиналния екземпляр от касационната жалба и изложението, приподписани от адвокат / доколкото в приложеното ксерокопие на изложение личи приподписване от адвокат /.В срока е депозиран „отговор“ от жалбоподателя ,към който са приложени нотариално заверени преписи от касационната жалба и изложението, с искане към съда да приеме указанията за изпълнени. Видно от приложените книжа, на 11.07.2024г от Нотариус М. с район РС Варна е удостоверено верността на преписите с приносител жалбоподателя Т.,включително препис от пълномощното на адвокат Вл.П. и договор с него за приподписване на касационна жалба.С последващо разпореждане от 12.07.2024г на администриращия съд к.жалба е оставена отново без движение, като указанията са повторени в цялост. Подчертано е да се представи оригиналния екземпляр от касационната жалба и изложението, приподписани от адвокат в седмичен срок с предупреждение,че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.Последвано е ново депозиране на „отговор” от жалбоподателя,в който се оспорват дадените указания ,с позоваване на приложени от жалбоподателя реш.№766/2011г на 1-во г.о и реш. №609/2012г на 4-то г.о на ВКС. Според жалбоподателя Т.,тази изтъкната практика на ВКС задължава съда да зачете представените преписи и че компетентен съд по оценката на изискванията към изложението е ВКС.След изтичане на срока е последвало връщане на касационната жалба с обжалваното разпореждане. Иска се отмяна на разпореждането по съображение,че изготвените преписи от жалбата спазват изискванията на чл.591 ГПК и е следвало същата да бъде администрирана до касационната инстанция. Указанието на Варненски АС за точно изложение на касационни основания е несъответно,право на произнасяне затова има сезираният Върховен касационен съд. Настоящата частна жалба е постъпила в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, отговаря на съдържателните изисквания в чл. 257, ал.2, във вр.чл.260, т.7 ГПК,тъй като жалбоподателят лично е подписал страниците от копието на своята жалба при нейното депозиране в съда Частната жалба е допустима при предпоставките на чл.274,ал.2 ГПК. Когато актът на съда е преграждащ развитието на делото(чл.274, ал.1 т.1 ГПК)и е постановен при администриране на постъпила жалба включително, определението или разпореждането подлежат на пряк инстанционен контрол при обжалване с частна жалба. Разгледана по същество частната жалба на Т. К. Т. е неоснователна. Дадените от въззивния съд указания са в съответствие с чл.285, ал.1 ГПК и се свеждат до проверка на императивно изискване в чл.284,ал.1т.5 ГПК сезиращите съда жалби да бъдат подписани от страната или неин пълномощник ,заедно с това касационната жалба да бъде приподписана от адвокат съгласно чл. 284, ал.2 ГПК, освен ако не е налице посоченото в същата норма изключение /което следва да се удостовери/.Обжалваното разпореждане е законосъобразно, като оплакванията на жалбоподателя за неправилно прилагане на закона поради незачитане редовността на заверени по нотариален ред преписи като сезиращи съда жалби ,са неоснователни. Погрешно е застъпваното от жалбоподателя становище,че нотариално заверените копия от жалба, която не е депозирал в съда, могат да изпълнят изискването на чл.284, ал.2 ГПК по аргумент от чл.183,ал.1 ГПК относно представянето на писмени доказателства по делото.Тази процесуална уредба в раздел Четвърти на ГПК /чл.178 и сл./ не повелява съдът да приеме, че касационната жалба на Т. К. Т. е приподписана от адвокат. Изпълнението на законовото изискване за подписване на сезиращите съда молби или жалби е важно, за да не се допуска привидност при упражняването на процесуални права или недопустима съдебна намеса,която накърнява защитавания от закона интерес на участниците в съдебното производство. В случая е налице неизпълнение от страна на жалбоподателя на дадените му изрични ,ясни и законосъобразни указания по редовността на неговата касационна жалба, поради което същата правилно е върната с прилагане на чл.286,ал.1 т.2 ГПК.Съдът е длъжен да приложи процесуалните норми и обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с това изискване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III – то г.о.,