Определение № 4101 от 16.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Евро 07“ АД, представлявано от А. Досев, чрез адв.Т. Илиев, срещу Определение №4012/06.02.2025 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по административно дело №640/2025 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу отказ за разглеждане по същество на подаденото от „Евро 07“ АД заявление №РС-24-513/20.08.2024 г. по чл. 60а от Закона за съдебната власт (ЗСВ), обективиран в писмо с изх. № 94-00-227/24/17.12.2024 г. на зам.- министъра на правосъдието. В жалбата се навеждат съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което, при наличие на сочените касационни основания по чл. 209, т.3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, се иска неговата отмяна. Ответникът- заместник-министърът на правосъдието, при редовно уведомяване, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК, във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащо на оспорване определение по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че „Евро 07“ АД е сезирало, чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет, министъра на правосъдието със свое заявление №РС-24-513/20.08.2024 г. с искане да бъдат установени нарушения на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Заявлението е разгледано от Специализираното звено на ИВСС, като след извършена проверка е съставен констативен протокол с изх. № PC-24-513/03.12.2024 г. Предмет на съдебното производство по гр. дело № 39696/2022 г. по описа на Софийски районен съд, по което дружеството- заявител се оплаква от прекомерна продължителност, е приключило с Решение № 12342/12.07.2023 г. Видно от Разпореждане № 121160/02.10.2023 г., с което е върната на ищеца Г. Н. въззивната му жалба, същото е необжалвано, поради което на 31.10.2023 г. е влязло в законна сила Решение № 12342/12.07.2023 г. на СРС -79 състав по гр. дело №39696/2022 г. Междувременно е подадена молба от „Евро 07“ АД с вх.№263980/25.09.2023 г. за издаване на изпълнителен лист. С Разпореждане №118395 от 26.09.2024 г., СРС е разпоредил молбата да му бъде докладвана след влизане в сила на Решение 12342/12.07.2023 г. След влизане на съдебното решение, на 31.10.2023 г., молбата не е докладвана на съдебния състав, съответно не е издаден изпълнителен лист и делото е архивирано с архивен № А1950/24 г. Заявлението на „Евро 07“ АД до министъра на правосъдието е подадено на 20.08.2024 г. Видно от констативен протокол с изх. № PC-24-513/03.12.2024 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет, е установено, че заявлението е подадено след преклузивния срок по чл. 60а, ал.4 ЗСВ. С писмо с изх. № 94-00-227/24/17.12.2024 г. на зам.- министъра на правосъдието /упълномощен със Заповед №ЛС-01-18/22.04.2024 г./ е постановен изричен отказ да се разгледа заявлението на дружеството, защото е подадено повече от шест месеца след приключване на гр. дело № 39696/2022 г. по описа на СРС с окончателен акт, поради което, на основание чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, не подлежи на разглеждане по реда на Глава трета „а“ ЗСВ. Органът се е мотивирал, че издаването на изпълнителен лист предпоставя наличието на влязъл в сила съдебен акт, поради което за окончателен акт по смисъла на чл.60а, ал.4 от ЗСВ следва да се приеме Разпореждане № 121160/02.10.2023 г., влязло в сила на 31.10.2023 г. Съдът се е произнесъл по първоинстанционната жалба, разгледана в производство по чл. 197 - чл. 201 АПК, като е отхвърлил оспорването срещу акта на заместник-министъра на правосъдието с доводи за неоснователност на жалбата. Посочил е, че органът законосъобразно е установил, че заявлението на дружеството- жалбоподател е подадено извън законоустановения срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, доколкото забавеното издаване на изпълнителен лист няма никакво отношение към предмета на гражданското дело. Производството по издаване на изпълнителен лист по гражданско дело е извън обхвата на гражданското дело, което е приключило с влязъл сила съдебен акт на 31.10.2023 г., а заявлението е подадено на 20.08.2024 г. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният административен съд е достигнал до извод, че оспорваният отказ за разглеждане и произнасяне по същество на заявление №РС-24-513/20.08.2024 г. е постановен в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК, във вр. с чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Правилно решаващият състав на ИВСС е приел, че дружеството е предявило искането си да се констатира нарушаване правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок след изтичане на преклузивния 6-месечен срок, установен в чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, поради което се е погасило правото му да търси обезщетение по предвидения, съгласно този закон, ред. Издаването на изпълнителен лист като последващо производство след влизане в сила на съдебния акт, с който е разрешен гражданскоправен спор, не попада в обхвата на Глава Трета“а“ от ЗСВ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно практиката на ЕСПЧ, за краен момент на производството се приема приключването му с влязъл в сила акт. Това може да е акт на най-горната инстанция, включително определение за недопускане на обжалване, който не подлежи на обжалване, или неподлежащ на обжалване акт на по-долна инстанция. По тези съображения обжалваното определение, като правилно, следва да се остави в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,