Определение № 181 от 08.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2045/2016 г.

Производство по чл.307, ал.1 ГПК. С молба вх. № 979 от 28.01.2016 г., М. Х. А. от [населено място], област Б. е поискал отмяна на влязло в сила решение № 1517/07 от 01.02.2008 г., постановено по гр.д.№ 817/2007 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е отхвърлен предявеният иск на М. Х. А., Ф. Р., Е. Х. и Х. М. срещу О. О., С. А., М. Х. и А. К., на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, да се признае за установено, че към датата на образуване на ТКЗС – [населено място] през 1958 г. са били собственици на земеделска земя в землището на селото, като наследници на Х. М.. В молбата за отмяна са изложени твърдения, че молителят се е снабдил с два документа, въз основа на които са му станали известни нови обстоятелства, които счита че са от съществено значение за изхода на делото и основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената молба за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 817/2007 г. на Върховния касационен съд, ІІ г.о. е процесуално недопустима, поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.1 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молбата на М. Х. А. за отмяна на влязлото в сила решение от 01.02.2008 г. по гр.д. № 817/2007 г., ІІ г.о., постановено по чл.218а, ал.1 ГПК (отм.) е подадена от процесуално легитимирана страна на 28.01.2016 г., в тримесечния преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на твърденията, че се е снабдил с новите писмени доказателства от значение за изхода на делото на 15.11.2015 г. Представени са два документа – акт № 66 от 1934 г. от регистъра на женитбите – Д. община, околия А., област Б. за женитбата на И. А. К. и Ф. О. Х. /молителят твърди, че е сгрешен акт № 66 от 1934 г. по отношение годините на раждане/, както и акт № 86 от 1935 г. от регистъра на умиранията – Д. община, околия А., област Б. за смъртта на М. О. Х. А., с които се установяват родствени отношения на общия наследодател Х. О. М. /с неговата майка – акт № 86 и с неговата сестра – акт № 66/, но които обстоятелства са ирелевантни за разрешения правен спор и крайните изводи на ВКС по гр.д. № 817/2007 г., че М. Х. А., род. на 22.09.1926 г. е записана като дъщеря на Х. О. М. след неговата смърт, но не го наследява, тъй като по отношение на нея е приложим чл.28 ЗН от 1890 г. (отм.), за незаконно родените деца. Настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна за недопустима, тъй като процесуалният закон не допуска възможност да се иска отмяна на окончателния съдебен акт въз основа на писмени доказателства, чрез които се установяват ирелевантни за правния спор обстоятелства. Като средство за извънинстанционен контрол, отмяната не може да засегне частта от решението, която не е била атакувана и се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което молителят следва да заяви не само дали иска отмяна на цялото решение, но и да изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл.303, ал.1 ГПК. Когато сочените от молителя фактически обстоятелства в молбата за отмяна са ирелевантни за правния спор, т.е. без каквото и да е значение за предмета на делото, проверката на Върховния касационен съд по същество - дали откритите писмени доказателства са нови и са от същественото значение за изхода на делото, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, се явява безпредметна, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима. С допълнителни молби от 27.05.2016 г., молителят М. Х. А. е поискал съдебни удостоверения, за да се снабди с писмени доказателства, които счита, че са от значение за разрешения правен спор, както и да се приемат други доказателства. По отношение на тези молби настоящият състав на ВКС намира, че искането за събиране на доказателства е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като производството по делото не е по съществото на спора, а е във връзка със соченото от молителя конкретно основание за отмяна на влязло в сила решение на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение