Определение № 2515 от 14.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 296/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. И. К. и И. И. К., ответници в производството пред районния съд, срещу Определение № 17279/17.09.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2218/2025 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата им за изменение на постановеното по това въззивно дело Решение № 3740/13.06.2025 г. в частта относно разноските, присъдени в полза на ищцата Г. И. П.. Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно. Считат за необоснован извода на въззивния съд, че отбелязването в договорите за правна защита и съдействие, сключени между ищцата и адв. Д., че адвокатското възнаграждение било платимо в брой при подписването им, било достатъчно да установи реално плащане. При условията на евентуалност поддържат възражение за прекомерност на това възнаграждение при твърдение за липса на правна и фактическа сложност на спора. Насрещната страна Г. И. П. е депозирала отговор на частната жалба, оспорвайки същата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателите, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С Решение № 3740 от 13.06.2025 г. по в. гр. д. № 2218/2025 г. на Софийски градски съд, с което като краен резултат предявените от ищцата срещу ответниците искове са уважени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК въззивният съд е присъдил в полза на ищцата Г. И. П. сумата от 3 559,74 лв. - разноски за първоинстанционното производство, от които 2 000 лева – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 4 079, 20 лв., представляваща разноски за въззивното производство, от които 4 000 лева за адвокатско възнаграждение. С молба от 18.08.2025 г. ответниците са поискали изменение на решението в частта за разноските с твърдение, че липсвали доказателства уговореното между ищцата и пълномощника й адв. Д. адвокатско възнаграждение да е действително платено. С определение от 17.09.2025 г. тази молба е оставена без уважение. Съдът е приел, че в представените договори за правна защита и съдействие било отбелязано, че адвокатското възнаграждение било платено в брой при подписване на договорите. Тези изводи на въззивния съд са неправилни. Установява се от трите договора за правна защита и съдействие между ищцата Г. И. П. и адв. Д. от 19.05.2021 г., 30.09.2024 г. и 30.01.2025 г., че страните уговорили възнаграждение по всеки от тях в размер на 2 000 лева, платими в брой при подписване на съответния договор. Доказателства обаче за плащането на тези възнаграждения не са ангажирани. Ето защо, независимо от крайния изход по материалноправния спор, ищцата няма право на разноски за адвокатско възнаграждение - в този смисъл са и задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд не е имал основание да присъжда в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение както за първоинстанционното, така и за въззивното производство. При тези мотиви обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него следва да се постанови друго, с което присъдените на ищцата с въззивното решение разноски за първоинстанционното производство следва да се намалят от 3 559, 74 лв. на 797,48 евро, равностойни на 1 559, 74 лв., а за въззивното – от 4 079, 20 лева – на 40,49 евро, равностойни на 79, 20 лева. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат, тъй като целта е да се реши процесуалноправният спор за отговорността за разноските и техния размер, а не да се генерират нови разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,