Определение № 69 от 15.03.2016 г. на ВКС по т. д. № 458/2015 г.

Производството е по чл. 247 и чл. 248, ал. 1 ГПК. Касаторите Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б., К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адв. Н. С. С., са подали молба вх. № 1412/09.02.2016г. за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 39 от 01.02.2016г. по т. дело № 458/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като присъдените по 225 лв. разноски на всеки да се четат по 500 лв., евентуално за изменение на посоченото определение, предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, евентуално за допълване на определението. „Р. /България/” ЕАД оспорва молбата по чл. 247 и чл. 248, ал. 1 ГПК по следните съображения: 1/ не е налице очевидна фактическа грешка, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение в размер 225 лв. представляват 75% от 300 лв. минимално възнаграждение, като цитираният от молителите минимум 500 лв. се отнася до защита пред касационната инстанция по оценяеми искове; 2/ молбата за допълване на определението по чл. 248 ГПК е недопустима, тъй като по същество представлява жалба срещу определението на ВКС, което е необжалваемо; евентуално по молбата не е платена държавна такса; евентуално молбата е неоснователна поради това, че минималното адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба в размер 500 лв. се отнася до защита пред касационната инстанция по оценяеми искове; 3/ молбата за допълване на определението на осонвание чл. 250 ГПК е недопустима, тъй като посочената разпоредба касае съдебните решения по дела, с които се разрешава материалноправен спор по същество, но не и определения на ВКС по допустимостта на касационното обжалване; не подлежат на допълване по предвидения в чл. 250 ГПК ред определенията за допълване в частта за разноските на определение по чл. 288 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Производството по т. дело № 458/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е образувано по касационни жалби на кредиторите – физически лица Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б., К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адв. Н. С. С., присъединилия се кредитор „Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. Н. и длъжника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Н. Д. – Н. срещу решение № 1477 от 10.07.2014г. по т. дело № 2081/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено решение № 419 от 27.02.2013г. по т. дело № 1992/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма] и вместо него е определена за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] датата 31.12.2007г. Касаторите са поддържали различни начални дати на неплатежоспособност на [фирма]. С определение № 340 от 23.06.2015г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и в него съдебният състав не се е произнесъл относно направените от страните разноски. С определение № 39 от 01.02.2016г. по настоящото дело е допълнено определение № 340 от 23.06.2015г. като „Р. /България/” ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адвокат Н. С. С., на всеки един по 225 лв. – разноски за касационното производство. По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК: Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението/определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав, нито да се иска изменение на решението/определението в частта за разноските. В настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на определението, поради което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение. По молбата за изменение на определението за разноските: Доводът на ответника за недопустимост на молбата за допълване на определението по чл. 248 ГПК поради това, че по същество представлява жалба срещу определението на ВКС, което е необжалваемо, е неоснователен. В настоящия случай се касае до молба за изменение на определение, с което е допълнено определение по чл. 288 ГПК като ответната банка е осъдена да заплати на молителите направени разноски за касационното производство. Когато съдът не се е произнесъл с определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, по искането за присъждане на разноски и го е допълнил по реда на чл. 248 ГПК, като е осъдил касатора да заплати на ответниците по касационната жалба разноски за касационното производство, допълнителното определение се наслагва към първоначалното и се ползва със същите правни последици, с каквито се ползва определението по чл. 288 ГПК. Поради това и с оглед обстоятелството, че с допълнителното определение съдът за пръв път се произнася по искането за разноски, е допустимо неговото изменение по реда на чл. 248 ГПК. В настоящия случай съдебният състав е изчислил размера на минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба на „Р. /България/” ЕАД в размер на 75% от приетото в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. възнаграждение за неоценяеми искове в размер 300 лв., като не е отчел минималния определен размер съгласно чл. 9, ал. 3 от посочената наредба 500 лв. Поради изложените съображения определението следва да бъде изменено като „Р. /България/” ЕАД бъде осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адвокат Н. С. С., на всеки един още по 275 лв. - разноски за касационното производство, т. е. вместо присъдената сума по 225 лв. се присъжда сума на всеки един по 500 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение