Определение № 378 от 14.09.2022 г. на ВКС по т. д. № 2014/2022 г.

Производството е по чл.282 ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по молба, вх.№ 8032/12.09.2022г., подадена от Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ЕАД, уточнена с молба, вх. № 738/14.09.2022г., с искане за спиране изпълнението на решението по възз.т.д.№ 700/2021г. на Апелативен съд - Пловдив. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, след като обсъди молбата и приложенията към нея, приема следното: С решение № 344/06.07.2022г. по възз.т.д.№ 700/2021г. на Апелативен съд - Пловдив се отменя частично решение № 6/21.04.2021г. по т.д.№ 158/2020г. на ОС - Хасково в частите, с които Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ЕАД е осъдено да заплати законна лихва върху присъдените в полза на Т.С. и Д.С. обезщетения в размери от по 160 000лв. на всеки от тях, считано от 20.04.2020г. до окончателното изплащане, и вместо това е постановено друго, с което Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ЕАД е осъдено да заплати законна лихва върху присъдените в полза на Т.С. и Д.С. обезщетения в размери от по 160 000лв. на всеки от тях, считано от 22.06.2019г. до окончателното изплащане на сумите, а в останалата обжалвана част решение № 6/21.04.2021г. по т.д.№ 158/2020г. на ОС - Хасково е потвърдено. От съдържанието на въззивното решение се установява, че молителят Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ЕАД е обжалвал първоинстанционното решение само в частите, с които предявените от Т.С. и Д.С. искове са уважени за разликата над сумата от по 90 000лв. до присъдените суми от по 160 000лв. за всеки от тях, както и в частта, с която е уважен предявеният от Ж.Л. иск за разликата над сумата 5 000лв. до присъдената сума от 10 000лв. Срещу въззивното решение на 18.07.2022г. е подадена в срок от молителя Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ЕАД касационна жалба, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и е внесена по сметката на ВКС за държавни такси в БНБ на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Обжалваемият интерес следва да се определи предвид предмета на въззивното решение и съобразно обжалваните от молителя части, а именно частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждането на застрахователното дружество да заплати на всеки един от Т.С. и Д.С. суми за размера над 90 000лв. до 160 000лв., а на Ж.Л. - сума за размера над 5 000лв. до 10 000лв. Изцяло съответства на така определения обжалваем интерес постъпилата с платежно нареждане сума в размер на 145 000лв., съгласно счетоводната справка, изготвена от служител в Счетоводния отдел на ВКС. Предвид гореизложеното, съдът констатира, че са налице условията по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за допускане спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение в обжалваните от молителя части. Мотивиран от горното, и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, съставът на I търговско отделение,