Решение № 101 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2010 г.

Решение № 101 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Т. чрез адв. А. Ц. и П. Н. срещу решение № 1583 от 18.12.2009 г. по гр. дело № 1069/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение от 30.12.2008 г. по гр. д. № 3011/2004 г. на СГС в една част и обезсилването му в останалата част, е бил уважен иск на Д. Т. Д. на основание основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД срещу Т. К. ООД, за обявяване на предварителен договор за окончателен. Искът е на единия от двамата купувачи по предварителния договор и за 1/2 ид. част от обещаните имоти, тъй като при посочена обща цена, не е било уговорено разпределение на имотите с окончателния договор. По отношение на касатора, който е другият купувач на трите недвижими имота по същия предварителния договор, първоинстанционното решение е обезсилено и производството прекратено поради недопустимост на иска срещу този ответник, при липса на легитимация. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необосновано. Не е съобразено положението на настоящия касатор като главна страна, ответник в производството и правото му да упражнява материалноправни възражения по иска да другия купувач, каквото е възражението за изтекла погасителна давност. Касае се за неделимо по волята на договарящите задължение за сключване на окончателен договор, обуславящо за процесуалното и материалноправно положение на двамата купувачи и въззивният съд неправилно е обезсилил решението по отношение на касатора, неправилно е приел иска за основателен, след като правото е упражнено след като са изтекли пет години от възникването му. В настоящето производство са конституирани наследниците на първоначалния ищец Р. Т. Д., Т. Д. Д. и С. Д. Д., които оспорват касационната жалба по съображения, изложени в писмена защита чрез пълномощника им адв. В. М. Ответникът по касационната жалба и продавач по предварителния договор Т. К. ООД не заявява отговор и не е взел становище. С определение № 1117 от 16.11.2010 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за да се даде отговор на въпроса при двама или повече купувачи по предварителен договор, когато цената на имота или имотите е общо посочена и липсва уговорка за това, кой от купувачите каква част или имот конкретно ще придобие по окончателния договор, може ли всеки от тях да предяви иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД самостоятелно и да иска обявяване на договора за окончателен за дробна част от обещаното, какво е материално правното положение на другите купувачи и не следва ли те да бъдат конституирани в процеса, могат ли последните да упражняват възражения срещу правата на ищеца, ако са посочени като ответници с иска в този процес. По изведените свързани въпроси, обусловили допускане на жалбата до разглеждане, при основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното: Характерът и естеството на материалното субективно право на всеки от договорилите се по предварителен договор купувачи да придобият заедно имот, е обуславящо за разрешението във връзка с процесуалното им участие по иска, предявен само от единия купувач за обявяване на окончателен договор в съответна на правата му дробна част. На въпроса позволява ли материалноправната характеристика на преобразуващото право неговата делимост, Върховен касационен съд вече е отговорил с практика по реда на чл. 290 вр. чл. 291 от ГПК. С решение № 537 от 08.07.2010 г. по гр. д. № 349/2009 г. III г. о е прието, че искът може да бъде успешно проведен срещу продавача за онази идеална част, която е собственост на последния. В решение I№ 250 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 3/2009 г. III г. о. е дадено същото разрешение, обусловено от волята на ищеца купувач да упражни преобразуващото право. С решение № 475 от 08.06.2010 г. по д. № 1311/2009 г. III г. о. на ВКС се прие възможността искът да бъде успешно проведен при делимост на престацията, когато цената е установима, макар да не е изрично посочена в предварителния договор. Решение № 773 от 10.02.2011 и № 777 от 05.01.2011 г. на IV г. о на ВКС изрично допълниха към горните разрешения и случая с двама купувачи, когато единият от тях е поискал по съдебен ред сключване на окончателен договор, т. е. упражнил е делимо, преобразуващо право за своята част. С решение № 773 от 10.02.2011 по гр. д. № 600/2009 г. IV г. о се постанови, че приемателят е титуляр на потестативното право да иска обявяването на договора за окончателен и само от него зависи дали да упражни правото си. По поставения в конкретния случай въпрос следва да се добави, че когато цената на имота или имотите е общо посочена в предварителния договор и липсва уговорка за това кой от купувачите каква част или имот конкретно ще придобие с окончателната сделка, е налице делимост и всеки купувач самостоятелно разполага с иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване договора за окончателен в съответната идеална част, която следва да му бъде прехвърлена по съдебен ред срещу съответната част от цената. Ответник по иска е продавача, тъй като преобразуващото право се упражнява срещу него. Другият купувач, които разполагат със същата искова възможност, не е нито активно, нито пасивно легитимиран по иска на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен за дробната част от друг купувач по същия предварителен договор, не е необходим другар на ищеца или ответника по този иск и не е страна в процеса. При липса на легитимация за участие в производството по конститутивния иск, чието уважаване няма да засегне неговото преобразуващо правото, другият купувач не може надлежно да упражни възраженията на ответника - продавач и вместо него да се позовава на погасителна давност. Поначало чужди материални права, включително чрез възражения, могат да се упражняват в ограничени от закона случаи. Положението на приемателите по предварителен договор не предпоставя правна възможност единият от тях да упражнява възраженията на продавача, ако не е встъпил в правата му срещу другия купувач. По касационната жалба: Съобразено изцяло с гореизложеното, обжалваното решение на Софийски апелативен съд е законосъобразно. Като е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е прекратил производството по делото в частта, с която искът на Д. Т. Д. на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 16.04.1998 г. за окончателен по задължението на Т. К. ООД да продаде на последния 1/2 ид. част от процесните три имота, е бил отхвърлен по отношение на другия купувач А. Г. Т., въззивният съд е постановил правилно решение. Касационната жалба на последния е неоснователна в доводите си, че щом другият купувач е посочен за ответник с исковата молба, то съдът е обвързан да го счита за главна страна, задължен е да приеме за допустими неговите процесуалните действия и да разгледа направени от него възражения за погасяване на упражненото с иска право по давност. Процесуалната легитимация е служебен въпрос. Неоснователна е тезата в касационната жалба, че при конкретното съдържание на предварителния договор от 16.04.1998 г. не може да се направи извод за делимост на поетото от продавача задължение към двамата купувачи по прехвърлянето на имотите. Делимостта тук произтича от естеството на задължението и не е необходимо изрично да се уговаря. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Ответниците по жалбата не са заявили и установили разноски Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.